Бенедикт ХVІ: Църквата носи в своето сърце автентичната историческа култура

(07.03.2008) - Изграждането на обществото преминава през изследването на историята със съзнанието за собственото минало и придобити „критерии” за „проектиране на хармоничното съжителство” в настоящето и бъдещето. Това е мисъл на Папа Бенедикт ХVІ от размишлението за важната роля на историографията, което разви пред членовете на Папския Комитет за исторически науки, които прие на аудиенция във Ватикана. Историографията, подчерта Папата, е още по-важна в нашата епоха формирана от материализма и позитивизма и все по-малко заинтересована към събитията от миналото:
 
„Днес историографията преживява сериозна криза – изтъкна Бенедикт ХVІ – тъй като трябва да се бори за собственото си съществувание в едно общество формирано от позитивизма и материализма. Две идеологии, довели до неудържимия ентусиазъм на човешкия прогрес, който подхранван от зрелищни открития и технически успехи, въпреки катастрофалния опит от миналия век, определят концепцията за живот в различни обществени сектори”. Така, миналото изглежда само като мъгляв фон върху който настоящето и бъдещето проблясват с намигващи обещания. Към това все още е свързана утопията за един земен рай, заличавайки факта, че тази утопия се оказа измамна”.


Папата допълни, че типично за този тип мислене е липсата на интерес към историята, който се изразява в умаловажаването на историческите науки, стигайки до пренебрегването на цели епохи и дори случаи при които „историята започва от събитията свързани с Френската революция”. Всичко това, обаче има своята цена:


„Неизбежен резултат от такова развитие – обобщи Папата – е общество, непознаващо собственото си минало и лишено от историческа памет. Затова не може да не се забележат сериозните последствия, които предизвикват загубата на историческа памет в отделния индивид, като по аналогичен начин този феномен се открива в цялото общество”.

В края Папата потвърди непроменящия се интерес на Църквата към „автентичната културна история”, което позволява „изясняването” на нейната „комплексна мисия” през вековете. Затова, действията на Църквата винаги са съобразени с отделния исторически контекст. „Църквата не е от този свят, но живее в него и за него”.