Посвещавайте се безрезервно на Бог и на младежите по примера на Дон Боско: насърчение на Папата към салезианците по повод 26-я Генерален капитул

(03.03.08) И в нашето време правете актуална и плодотворна харизмата на Дон Боско, като се посвещавате безрезервно на Бог и на младежите: това е насърчението на Бенедикт ХVІ към салезианците в послание изпратено до Висшия Ректор Паскуал Чавес Вилануева по повод 26-я генерален капитул, започнал днес в Рим. В документа Папата се спира на големите предизвикателства на възпитанието и евангелизацията, които още характеризират апостолската дейност на Салезианското семейство още от неговото основаване.

“Една дълбока духовност, съзидателност, апостолски динамизъм, неуморна дейност, пасторална смелост и преди всичко безрезервно посвещаване на Бог и на младежите”: салезианците, пише Бенедикт ХVІ никога не трябва да забравят тези отличителни черти на техния основател Дон Боско. Когато се оставя всичко, за да се следва Господ, подчертава Папата, “се става ‘знак на противоречие’, защото начинът на мислене и на живеене на богупосветената личност често пъти се намира в контраст с логиката на света”. Но това “е повод за съпоставка, защото свидетелства, че неговият стил на живот е алтернативен в сравнение с културата на времето”. За тази цел, предупреждава Светият Отец, трябва “да се внимава за възможното влияние на секуларизма”, преодолявайки “един либерален модел на богупосветен живот и водейки съществуване изцяло посветено на примата на любовта към Бог и към ближния”.

По-нататък Папа Бенедикт спря внимание на евангелизацията, определена като “главната и приоритетна граница” на мисията на салезианците. “В различните религиозни и в секуларизираните ситуации – е поканата на Папата – трябва да се търсят пътища за запознаване, особено на младежите, с фигурата на Исус, за да доловят неговото очарование”. Ето защо централно е мястото на “известието на Исус Христос и на неговото Евангелие заедно с апела за дълбока вътрешна промяна, за приемане на вярата и на поучението на Църквата”. Една не малка част от Посланието Папата посвещава на младежката пасторална дейност, сочейки по-специално приноса на образованието за евангелизиране на младежите. Без образование, предупреждава, “няма трайна и дълбока евангелизация, няма израстване и зрялост”, нито може да се насърчава “промяната на манталитета и на културата”.

Младежите, е констатацията на Папата, “питаят дълбоки желания за живот изпълнен с истинска любов, с конструктивна свобода; но често пъти за съжаление техните очаквания се провалят и не се реализират”. И тогава е “важно да се помага на младежите да оценят ресурсите носещи позитивен динамизъм и желание; да се поставят в контакт с предложения богати на хуманност и евангелски ценности”. Това, продължава посланието, “изисква от водещия ги, да разширява полетата на образователната дейност като отделя внимание на новите младежки бедности, на по-високото образование, на имиграцията; изисква освен това отделянето на внимание към семейството и неговото ангажиране”.
 Младежите, пише още Папата, “са чувствителни към предложения с взискателен ангажимент, но имат нужда от свидетели и водачи умеещи да ги придружават в откриването и приемането на този дар”. Бенедеикт ХVІ изразява задоволство от научната и образователна дейност на Папския Салезиански университет, където, припомня, са се обучавали някои от неговите по-близки сътрудници. И насърчава университета да даде своя принос по възловия въпрос на антропологията. Папата подчертава, че “във време на разделяне и на нестабилност, каквото е нашето, е нужно да се съхранява целостта на духовния живот посредством придобиването на една дълбока мистичност и здрав аскетизъм”. И допълва: “Четенето на Словото Божие и Евхаристията, живени всекидневно, са светлина и сила за духовния живот на посветения салезианец”. Насърчава ги да водят един “скромен, беден, въздържан и строг живот”. Това, казва ще им помага “да заздравят отговора на своето призвание пред рисковете и заплахите на посредствеността и ще ги доведе да бъдат по-близки до нуждаещите се и до отхвърлените”. Посланието завършва с насърчението на Светия Отец към салезианците да бъдат все повече “достоверни знаци за любовта на Бог към младежите”, за да бъдат новите поколения наистина надеждата на Църквата и на обществото.