Бенедикт ХVІ на седмичната аудиенция: Човечеството има нужда да познае Бог и преоткрие вътрешната промяна

(27.02.08) Човечеството има нужда да познае и да живее действителността на Бог любов; срещата с Него е единственият отговор за тревогите на човешкото сърце: това е голямото поучение, което свети Августин остави на човечеството и което Бенедикт ХVІ припомни в петата катехистична беседа посветена на Учителя на Църквата, от чиято мисъл се вдъхнови за своите енциклики. Пътят на епископа от Хипон, каза Папата, е един модел, който ни подтиква да вървим смело и смирено по пътя на истината.

**********
“Бог не е далеч, защото застана близо до човешките същества ставайки един от нас”: намира се във вярата в Христос, по пътя на истината. Един път, обясни Бенедикт ХVІ, който за свети Августин бе едно продължително и уморително търсене, движено от любовта към човека и към истината:

“Това е един път за изминаване смело и същевременно със смирение, в отварянето за едно постоянно пречистване, от което всеки от нас има нужда”.

Една фигура, тази на епископа от Хипон, Учител на Църквата, скъпа за Папата, на която пожела да отдаде почит миналата година, когато посети Павия, където се съхраняват тленните останки на светеца:

“По този начин пожелах да му изразя почитта на цялата Католическа Църква, но също така да направя видима моята лична почит и признателност към една фигура, към която се чувствам силно привързан за мястото, което има в моя живот на теолог, на свещеник и на пастир и да му изразя моята благодарност”.
 
А в Павия, “пред гроба” на “големия влюбен в Бог”, Бенедикт ХVІ пожела да връчи символично на Църквата и на света своята първа енциклика Deus Caritas est, вдъхновена от мисълта на свети Августин така както и втората Spe salvi:

“И днес, както и по негово време, човечеството има нужда да познае и преди всичко да живее тази действителност: Бог е любов и срещата с него е единственият отговор на тревогите на нашето сърце. Едно сърце, което е обитавано от надеждата, може би още мрачна и неосъзната в много наши съвременници, но която за нас християните отваря още днес за бъдещето, така че свети Павел писа, че “в надеждата всички сме спасени”.
 
В своя катехизис Папата припомни етапите по пътя на преобръщането на Августин: първият, “прогресивното приближаване до християнството”, до Христос, станало с помощта на философията – особено тази с платоновски отпечатък – която му даваше да долови съществуването на Логос, на съзидателния разум, но която не му сочеше как да достигне този Логос привидно далечен, а който по-късно щеше да разбере чрез четенето на посланията на свети Павел. Вторият, отричането от един живот на медитация, за да живее с Христос и за Христос посвещавайки се на другите – в свещеническото и епископското служене – със смирение:

“В началото му беше много трудно, но разбра че само живеейки за другите, а не само за своето лично съзерцание можеше действително да живее с Христос и за Христос... Научи се, често пъти сред трудности, ден след ден, да поставя на разположение на другите плода на своята интелигентност, да комуникира своята визия, своята вяра, на обикновените хора и така да живее за тях... вършейки без да се уморява една всеотдайна и тежка дейност, която описва в една от своите чудесни проповеди ‘Непрекъснато да се проповядва, да се дискутира, да се гради, да бъдеш на разположение на другите – това е един голям товар, една нечовешка умора’. И това беше неговото второ преобръщане”.
 
Третият етап от преобръщането на Августин, този който доведе африканския епископ “да иска прошка от Бог”, “всеки ден”, е за Бенедикт ХVІ този който трябва да ни подтикне към едно непрестанно и смирено самоизследване:

“Имаме винаги нужда да бъдем умивани от Христос – който ни умива нозете – от ново преобръщане, чак до края. Имаме нужда от това смирение, което признава че сме грешници на път докато Господ ни подаде окончателно ръка и ни поведе към вечния живот”.
 
“Да пречистваме нашите желания и нашите надежди, за да приемем сладостта на Бог”: този е пътят, заключи Светият Отец, който преди да започне своя катехизис в аулата Павел VІ, поздрави някои поклонници събрани в базиликата Св.Петър, като ги насърчи “да растат в любовта посредством конкретни дела на солидарност” към слабите и нуждаещите се:

“Това Великопостно време да бъде характеризирано от едно лично и съвместно присъединяване към Христос, за да бъдем свидетели на неговата любов”.
 
Накрая, поздравявайки отделните групи, Бенедикт ХVІ призова верните “да бъдат истински християни в семейството, на работното място и във всяка друга среда” и да се оставят да бъдат осветлени от Христовото слово.