Нова категорична присъда на Папата над всякаква форма на евтаназия и призив за зачитане достойнството на неизлечимо болния

(25.02.2008) - Обществото трябва да помогне на тежко болния, за да посрещне момента на смъртта с достойнство: това заяви Папа Бенедикт ХVІ на аудиенцията за участниците в конгреса на Папската академия за живота, който започна работа от днес във Ватикана на тема: „Грижа за неизлечимо болния и умиращия: етически и оперативни ориенитири”. Папата отново отправи категорична присъда над всякаква форма на евтаназия и отправи пожеланието за „синегрия между Църквата и гражданските институции, за да получи тежко болния и неговите близки необходимите грижи”. За папата „не само християнската общност, а цялото общество е призвано да зачита живота и достойнството на неизлечимо болния и умиращия”. Особено медицинските работници, допълни Папата, трябва да изразяват уважението към човешкия живот „във всеки момент на земното му развитие”. Бенедикт ХVІ се позова на своята енциклика “Spe Salvi” в която подчертава, че „общество, което не може да приеме страдащите е жестоко и нехуманно”:


*********
„В едно комплексно общество, силно повлияно от динамичността на производството и икономическите изисквания – подчерта Папата – се крие опасността уязвимите хора и бедните семейства в трудните моменти на икономическа трудност или болест да бъдат унищожени. Все повече в големите градове се срещат тежко болни самотни възрастни хора, намиращи се пред прага на смъртта. При тези случаи –допълни Папата – подтиците към евтаназия стават пресиращи, особено когато се инсинуират утилитарни възгледи към личността”.

 
Бенедикт ХVІ предупреди, че едно солидарно и хуманно общество трябва да има предвид трудните условия на семействата, които „понякога за дълги периоди трябва да носят тежестта да се грижат за тежко болните, които имат нужда от чужда помощ”. Папата призова за такива терапии и намеси, които трябва да следват „критериите за медицинска пропорционалност”, като обясни че при случаите на рискови и изключителни терапии, намесата трябва да бъде „морално законна, но не задължителна”. „Зачитането на личния човешки живот неизбежно преминава през солидарността на всички и на всеки поотделно”.

 
„Взаимните усилия на гражданското общество и общността на вярващите трябва да имат за цел не само всички да могат да живеят достойно и отговорно, а и в момента на изпитанието пред смъртта, в най-добрите условия на братството и солидарността, дори в най-бедното семейство или в болничното легло”.

Папата увери ,че „Църквата с нейните действащи институции и с нови инициативи, е призвана да свидетелства едно действено милосърдие, особено към критичните ситуации в които се намират тежко болните и лишените от семейна грижа, както и към тежко болните, нуждаещи се от палиативни терапии, придружено от необходимата религиозна помощ”.


„Угасващият човешки живот е знак за приключване на земния опит – допълни Папата – но чрез смъртта за всеки се открива пълния и окончателен живот”. За вярващите тази „среща с Извора на живота и на Любовта, представлява истински дар, чиято стойност е за всички”.


Накрая Папата припомни думите на Майка Тереза Калкутска, че никой не трябва да умира самотен и изоставен, а поне в момента на смъртта да почувства прегръдката на своите братя и топлината на Небесния Отец.