Сектите и отговорът на Католическата църква (9)

В миналите предавания ви запознахме с основните нови алтернативни религиозни движения или с така наречените секти, които в последните десетилетия опасно нахлуха в живота на верните, и които все по-опасно продължават да привличат към себе си привърженици, отдалечавайки ги от вековната християнска църква и традиция.


Точно това заплашително навлизане на тези групи, накара Църквата да обърне особено внимание на феномена и да му посвети някои документи, на които ще се спрем в следващите предавания, които могат да бъдат определени като пътеводители в пасторалната дейност. Първият документ е под заглавието „Феномена на сектите или новите религиозни движения: едно пасторално предизвикателство”, а вторият документ е със заглавие „Пасторалното задължение на Църквата пред новите религиозни движения и секти”.

Тези документи са от особена важност, защото са плод от сътрудничеството на Епископските Конференции, а не плод на един само епископ. Те определят феномена на тези нови религиозни движения, като предизвикателство за пасторалната дейност на Църквата.


И именно Църквата, в тава предизвикателство от страна на сектите, вижда проявата на „знаците на времето”, които приканват цялата църковна общност към едно преосъзнаване на християнските традиции и ценности.


Нуждата от религиозност, което по принцип би трябвало да ни радва, трябва да бъде преразгледана много внимателно, защото има опасност някоя псевдо религиозна група или харизматичен лидер да си послужи за неморални или неприемливи цели.

В своите уводни части, тези документи представят този феномен като проява на културния релативизъм, според които всички религиозни вярвания имат една и съща стойност, стигайки се до твърдението, че всички религии са еднакви. Именно от този културен релативизъм се заражда и доста разпространения синкретизъм, или да бъдат уеднаквени напълно противоположни вярвания.

Точно в климата на тази несигурност и обърканост, сектите се представят като тези, които предлагат абсолютната сигурност в една среда на общение, което дава на търсещите утеха, закрила и помощ.

Документите изтъкват някой от основните причини за присъединяването съм тези групи. Ще изброим само някой от по-важните, които ще ни покажат слабите места на християнските общности, и с които сектите си служат за да привличат привърженици.

В днешно време сме свидетели на факта, че много хора са в търсене на една силна религия, която да ги завладее и да даде смисъл на човешкия живот. Тази нужда, която можем да определим като положителна и от голямо значение, в повечето случаи намира удовлетворение в едни атипични форми на религиозност, произлизащи от култури различни от нашата, като например източната, и само самия факт, че са различни придобиват един особено обаятелен характер и по този начин привличат този които търси нещо различно на всяка цена.

Но ако е вярно, че източните култури са един доста обаятелен свят и богати на човешки и духовни ценности, също така е вярно че много аспекти от източната духовност присъстват и в така наречената западна култура, вплетена с разнообразния християнски свят.

Това търсене на нещо ново и различно се поражда от непознаването на християнската духовност и евангелските стойности, и дори ако се познават не биват прилагани и изживявани.

Втория важен фактор отбелязан от тези два документа е, че често в нашите християнски общности липсва „човешката топлина” и разположението, които биват намирани в тези нови религиозни движения и секти от всякакъв вид. Който и бил в такива групи, разказва че първото впечатление от тези групи е много положително именно по тази причини. Новия член се чувства приет с обич и така все едно и бил винаги член на тази група, всички се поставят на негова разположение, опитват се да го разбират и да го накарат да се чувства като в своя среда. Ако можем да се изразим с технически термини това отношение бива определено като love bombino или едно бомбардиране с обич. То бива практикувано в различни размери и по различни начини от тези групи.

Третия, но не последен фактор, който кара хората да бъдат привлечени от тези движения е този, че който се присъединява към тях и подтикнат от нуждата да намери окончателни отговори на основните въпроси на живота. Изглежда, че много хора биват привлекани от факта, че им биват дадени напътствия и гаранции за пълния успех на всяко начинание, дори се стига до абсолютната сигурност, че в тази група и само в нея се намира вечното спасение или щастието в този живот и дори в живота след смъртта. Които влиза в тези групи се чувства като човек с особено значение и стойност, на който бива поверена една голяма мисия, чувства се като избран и част от една елитна група. По този начин, човек доброволно абдикира, и съзнателно предоставя своя интелект и своята воля на някой друг, но това не означава че го е направил свободно, т.е знаейки всичко това което трябва да знае преди да взема свободно своето решение да се присъедини към определен вид група.

Може би ще прозвучи парадоксално, но е по лесно да се спре сляпо да се мисли и да се подчиняваш, отколкото да приемеш да живееш със стойности, които изискват една дълбока промяна на живота, която не може да бъде осъществена от един път, а която бива изграждана ден след ден чрез неуспехи и разочарования, в постоянното търсене на общение с едни Бог, който не се стреми да налага а иска само да бъде обичан, но преди всичко обичан свободно.


Именно някой форми на нови набожности отразяват перфектно този феномен, защото се представят като алтернативи и функционират като наръчник, който дава правилния отговор на какъвто и да е въпрос, превръщайки понякога дори Светото Писание в един каталог от закони.