Папата към йезуитите: Свидетелствайте дълбоката хармония между вяра и разум, служене на бедните и послушание към Папата

(21.02.08) “Да обичат и да служат” на Папата – както типичният “четвърти обет” ги насърчава да правят – и да служат на Църквата с легендарния устрем на много предшественици, във време когато разпространението на Евангелието е изправено пред ширещия се етически релативизъм и практически материализъм. Този е големият духовен е апостолски ангажимент, който Бенедикт ХVІ иска от Обществото на Исус: Светият Отец говори за това по време на аудиенция дадена днес на членовете на 35-та Генерална конгрегация, избрала преди един месец нов настоятел, отец Адолфо Николас.

От една страна има един свят “театър на борбата между доброто и злото”, където злото сее в индивидуализма идеи и действия релативизиращи сакралното, които правят трудно слушането на Христовото послание и стоят в онези “ситуации на несправедливост” и конфликт, на които първите жертви са бедните. От друга страна има един монашески орден, който в течение на почти пет века е в състояние да отстоява на всяко историческо и културно затруднение и да разнася действително Евангелието до краищата на света благодарение на интелекта и саможертвата на хора като Франциск Ксаверий, Матео Ричи или Роберт Де Нобили. Такива примери са нужни и днес и Бенедикт ХVІ поиска от Обществото на Исус да формира “лица със здрава и дълбока вяра, със сериозна култура и непокварена човешка и социална чувствителност”.

“Днес желая да насърча вас и вашите събратя да продължавате по пътя на тази мисия, верни на вашата първоначална харизма, в църковния и социален контекст характеризиращ началото на хилядолетието. Както не веднъж са ви казвали моите предшественици, Църквата има нужда от вас, разчита на вас и продължава да се обръща с доверие към вас, особено за достигането на онези физически и духовни места, където други не могат или срещат трудности да стигнат”.

 
Днес, констатира Папата, не са толкова “моретата или големите разстояния пречките стоящи пред вестителите на Евангелието, колкото границите, които поради погрешна или повърхностна визия за Бог и за човека, стоят между вяра и разум, вяра и модерна наука, вяра и ангажимент в полза на справедливостта”. В отговор на тези граници, каза Папата, йезуитите трябва “да свидетелстват и да помагат да се разбере, че съществува дълбока хармония между вяра и разум”, която – насърчи - трябва се превежда в защита на невралгичните точки атакувани днес от светската култура: семейството и брака, сексуалния морал, спасението на всички хора в Христос.

“Именно за това ви поканих и ви каня и днес да се замислите за преоткриването на по-пълния смисъл на вашия характерен “четвърти обет” на послушание към Светипетровия приемник, който не означава само готовност да се тръгне за мисия в далечни земи, но също така – в по-верния дух на св.Игнатий ’да се слуша с Църквата и в Църквата’ – ‘да се обича и служи’ на Христовия наместник на земята с онези чувства, които трябва да направят от вас негови ценни и незаменими сътрудници в неговото служене за Универсалната Църква”.

 
Бенедикт ХVІ даде висока оценка на делата на солидарност, с които йезуитите следвайки една от “последните далновидни интуиции на Падре Арупе – са в служба на бежанците. Като предупреди, че тези дела трябва “да съхранят завинаги една ясна идентичност”, Папата се спря на християнския смисъл на служенето в полза на нуждаещите се:

“За нас изборът на бедните не е идеологически, а се ражда от Евангелието. Многобройни и драматични са ситуациите на несправедливост и мизерия в днешния свят. Наред с борбата срещу структурните причини трябва да се води борба и срещу дълбоките корени на злото стоящи в сърцето на човека, грехът който го разделя от Бог, без да се забравя да се дава отговор на най-спешните нужди в духа на Христовата любов”.

 
В края на своето дълго слово Папа Бенедикт отдели внимание на значението на духовните упражнения, проведени миналата седмица и във Ватикана, една фундаментална практика в духовността на свети Игнатий Лойола. Те са един “ценен и ефикасен инструмент” призна Папата, за да бъде познат гласът на Бога в бързия и често пъти хаотичен ход на събитията и днешните послания. Бенедикт ХVІ приключи с молитвата съставена от основателя на йезуитите и призна Папата “твърде голяма”, “почти не се осмелявам да я произнеса”: “Вземи, Господи, цялата моя свобода, моята памет, моя разум и цялата ми воля, всичко което притежавам: ти си ми го дал, на тебе, Господи, го връщам; всичко е твое, с всичко разполагаш според всяка твоя воля; дай ми само твоята любов и твоята благодат; това ми стига”.