Бенедикт ХVІ: отговорът на кризата засягаща монашеските институти е преоткриването на духа на харизмите

(19.02.08) След като процесът на секуларизация на пощади дори монашеските общности, тогава верността към собствените харизми е пътят за оживяване на духовността на всяко монашеско семейство. Този е пътят посочен от Бенедикт ХVІ по време на срещата провела се вчера в Апостолическия дворец с членовете на Съвета за връзките между Конгрегацията за институтите с богупосветен живот и Обществата с апостолски живот и Международните съюзи на генералните настоятели и настоятелки.

Разпространеният в много общества манталитет, който отрича или ограничава значението на Бог и на сакралното, не може да не простре своята сянка и над местата, в които живее този, който в своя живот е избрал Бог. Духовната и харизматична “умора”, каза Папата е един тревожен знак във време, което “не щади” за съжаление “дори монашеските общности”. Въпреки това обаче не липсват мъже и жени, които и днес биват привлечени от перспективата да следват големите светци и да подражават тяхната всеотдайност в следването на Евангелието. Папата отдели широко място на критичния анализ за трудностите, които срещат женските и мъжки монашески общности в началото на 21-я век. “Всички чувстваме – посочи – как в модерното глобализирано общество става все по-трудно да се известява и да се свидетелства Евангелието”. “И след като това важи за всички кръстени – допълни Папата – то е още по-вярно за тези, които Исус зове да го следват чрез монашеското посвещаване”.

Въпреки това отрицателно отражения, изразено в намаляването на званията, Бенедикт ХVІ призова да “не се губи кураж”, защото въпреки “облаците надвиснали над хоризонта на монашеския живот, “постоянно се увеличават знаците за едно пророческо разбуждане, даващо мотиви за надежда”. Активният мисионерски живот както и съзерцателният продължава да привлича младежи и девойки както в древните институти, така и в новите движения на богупосветен живот. За Папата откриването или преоткриването на евангелското съвършенство е плод на една ценност стояща над всички други: “преоткриването на първоначалния дух, задълбоченото познаване на основателя или основателката”. “По този път – заключи – трябва да се върви, молейки Господа да доведе до завършек делото започнато от Него”.