Ватикана: Инструкция Sanctorum Mater за повече старание в процедурите по беатификациите

(18.02.08) Документ, който да позволи на диоцезалните епископи и техните помощници да започнат първата фаза на един процес за беатификация – който започва в техния диоцез – с необходимото старание, за да бъде установяване “светостта” на кандидата за почестите на олтарите. Този е смисълът на Инструкцията Sanctorum Mater, представена днес във Ватиканския пресцентър от кардинала префект на Конгрегацията за каузите на светците, Хосе Сарайва Мартинс. Различни въпроси журналистите отправиха за беатификацията на Йоан Павел ІІ и Пий ХІІ.

*********
По-голямо старание. Тази е препоръката на Светия Престол до диоцезите в света, където е в ход или предстои започването на процес за беатификация. Събирането на доказателства – документи и свидетелства – за светостта в живота на даден кандидат, за неговото евентуално мъченичество, за предполагаемо чудо приписвано на неговото застъпничество, трябва да има за цел единствено потвърждаването на истината. Това се изисква в Инструкцията от Папското ведомство. 25 години след публикуването на нормите по този въпрос от страна на Йоан Павел ІІ, днес, обясни кардинал Сарайва Мартинс е необходимо да се направят “разяснения” на начините за прилагане на съществуващите норми, а не толкова добавянето на нови. За образуването на един процес в диоцезална фаза, каза кардиналът, е необходимо преди всичко “гласът за неговата святост да бъде спонтанен, а не изкуствено набавян”.

“Епископът не може, дори желаейки, да започне един процес за беатификация, ако липсва тази “fama sanctitatis”, сред църковната общност, към която принадлежи кандидатът за почестите на олтарите. Всъщност, самата общност от миряни е тази, която прави първата стъпка в един процес за беатификация, защото практически миряните са тези, които трябва да кажат на епископа: “Този човек за нас е свят”. Това е “fama sanctitatis”.

Кардинал Сарайва Мартинс веднага отговори на възможно възражение, че Инструкцията Sanctorum Mater в действителност ограничава процедурите за беатификация и канонизация:

“Ограничение не съществува... Инструкцията цели да насърчи точното съблюдаване на посоченото в съществуващите норми и в този смисъл тяхното по-стриктното прилагане.”
 
Многобройни бяха въпросите зададени от журналисти представящи различни световни вестници. Подчертана бе голямата чувствителност на Бенедикт ХVІ към примерите и свидетелите на святост, които да бъдат предлагани на вниманието на Църквата. Доказателство е фактът, че за своите три години понтификат досега са беатифицирани и канонизирани 577 Божи раби, т.е. една трета от тези регистрирани под понтификата на Папа Войтила. Новост е желанието на Бенедикт ХVІ тези церемонии да се провеждат в диоцезите от които произхождат новите блажени. Това, констатира кардинал Сарайва Мартинс, увеличи 4-5 пъти броя на церемониите по места и доведе същевременно до чудесни пасторални и църковни инициативи. Кардинал Сарайва Мартинс отбеляза също, че по признаването на дадено чудо се произнасят съгласно нормативите около 60 лекари с голяма известност, които потвърждават или не изцелението от научна гледна точка. Мнението си излагат и около 30 кардинали и йерарси от църковно-теологична гледна точка, когато чудото не е обяснено от науката.

“Чудото няма нищо общо със светостта, това са две различни неща. Чудото е един знак, който Бог поставя върху светостта на лицето. Но едно нещо е чудото, друго светостта. Чудото потвърждава светостта, по само себе си не е святост”.

Интерес бе проявен и към каузите за беатификация на папите от 20-я век и на други представители на Църквата като монс.Оскар Ромеро, архиепископът на Сан Салвадор убит през 1980 г., на основателя на Конгрегацията на Свещениците на Пресветото Сърце Исусово, отец Леон Деон и др.