Със своята смърт Христос доведе Бог в сърцето на човека: шести ден от духовните упражнения във Ватикана

(15.02.08) В Стария Завет пълната комуникация между човека и Бог, приеман като една недостижима сила, не е възможна, но умирайки за човечеството, Христос му позволява да се приближи до дома на Отца. От тогава и до днес пътят за влизане в него е посочен от вярата, надеждата и любовта. Това посочи в своята предпоследна медитация кардиналът йезуит Алберт Ваноа, през днешния шести ден от духовните упражнения за Великите пости, които се провеждат във Ватикана с участието на Папата и членовете на Римската курия.

Още от началото християните имат привилегирована връзка с Бог в сравнение с древния еврейски народ. Условието е, че откриха близостта и бащинството на Бог, а не – както в Стария завет – неговата отдалеченост и недостижимо величие. Кардинал Ваноа обясни, че последните глави от Посланието до Евреи съдържат същността на това становище. Като християни, допълни, ние притежаваме правото на вход в небесното светилище, а не само “надеждата”, както поддържат някои традиции. Едно право на участие в божественото семейство, основано върху кръвта пролята от Исус. Именно тази върховна саможертва, обясни проповедникът, бележи дълбоката новост в сравнение с евреите от Стария завет, които със своята строга ритуалност поставяха многобройни степени на разделение между човека и Бог:

“Авторът на Посланието до Евреи сочи съществуването не повече на едно разстояние, а на едно доверие между човека и Бог, спечелено от изкупителната смърт на Исус, от неговата прославена човечност. Кани да се доближим с чисто сърце до Бог, т.е. да правим това което преди това бе недопустимо и забранено. Следователно Заветът е нов, защото това, до което доведе смъртта на Христос преди това не съществуваше”.
 
С второто размишление проповедникът йезуит заключи размишлението върху Посланието до Евреи обяснявайки Възкресението и вечния Завет. Кард.Ваноа се спря на различните нива на християнската доктрина, преминали от началното разбиране на Възкресението на Исус като обикновено връщане на живота на Сина от Бог до Възкресението като плод на намесата на Светия Дух, жизнения дъх на Бог. Проповедникът посочи връзката между жизнения дъх и кръвта, считана за свещена в древността и от Библията, като носител на жизнения дъх. Една коректна интуиция, потвърдена и от науката, когато откри, че кръвта е носител на кислорода за тялото, т.е. носи “дъха” на човешкото дишане до клетките.

“Както ние вдишваме въздуха от атмосферата, за да дадем кислород на нашата кръв и да я направим способна да оживи цялото ни тяло, така Христос в своето Страдание чрез една силна молитва вдъхна Светия Дух. За да победи страха от смъртта, Той се молеше и получи Светия Дух, който влезе в Него и го подтикна да поднесе своя живот като един дар на любовта. Бихме могли да кажем, че в Страданието, Христовата кръв се насити от Светия Дух, придобивайки способността да дава един нов живот и да основе Новия Завет”.
 
Размишлявайки върху тази нова връзка установена между Бог и човека посредством Христос, сам авторът на Посланието има една интуиция, която според кардинал Ваноа изразява една дълбока истина на християнството, която до този момент не е била излагана. Авторът не само пожелава на християните да вършат волята на Бог, а сам Бог да твори в тях това, което Му е угодно. Един допълнителен елемент, който разграничава Новия от Стария завет.

И в Евангелието на Йоан, каза накрая кардинал Ваноа, Христос говори за своите дела като за един дар от Отец. Същото важи за християните, които още от основаването на Църквата са придружени от увереността изразена от Исус, че могат да вършат дела дори по-големи от неговите: или по-добре вършени от самия Христос посредством техния разум, всеотдайност и посвещаване.