Папата даде началото на Великите пости: Молитвата е "двигателят" на света

(06.02.08) Светият Отец Папата отслужи по традиция ритуала за началото на Великите пости. В 16.30 часа той оглави молитвената покаятелна процесия тръгнала от църквата Св.Анселм към базиликата на Света Сабина. Тук Бенедикт ХVІ отслужи литургията и ритуала за благославянето на пепелта и поръсването на главите.

Великите пости обновяват надеждата ни в Този, който ни преведе от смъртта към живота, каза Светият Отец в проповедта си. Великите пости са насочени към тайната на Изкуплението и биват наричани “път на истинско покаяние”. Папата спря внимание на молитвата и на страданието като аспекти на великопостното литургично време, защото както каза на милостинята посвети своето Великопостно послание. Цитира своята енциклика Spe salvi, където сочи молитвата и страданието като “места за научаване и упражняване на надеждата”. Следователно, каза Негово Светейшество, можем да заявим, че великопостният период именно защото подканя към молитвата, покаянието и поста, представлява един провиденчески повод, за да направи по-жива и по-твърда нашата надежда.

“Молитвата подхранва надеждата, защото нищо повече от молитвата с вяра не може да изрази действителността на Бог в нашия живот”. Също и в самотата на най-тежкото изпитание, никой и нищо не могат да ми попречат да се обърна към Отца, “в тайната” на моето сърце, където само Той “вижда”, както казва Исус в Евангелието. Двата момента от живота на Исус – 40 дни в пустинята, с които е свързано великопостното време и агонията в Гетсиманската градина – са два съществени момента на молитва. Молитвата с Небесния Отец в пустинята и молитвата изпълнена със смъртен страх в Маслинената гора. Както в едната, така и в другата молейки се Христос изобличава лъжите на изкусителя и го побеждава. Така, каза Светият Отец, молитвата се явява първото и главно “оръжие” за победа срещу духа на злото”.

Истинската молитва не е никога егоцентрична, каза по-нататък Папата, тя е винаги насочена към другия. Като такава тя насърчава молещия се към милосърдието, към способността да излезе от себе си, за да стане близък на другия в смиреното и безкористно служене. Истинската молитва е двигателя на света, защото го държи отворен за Бог.

В хармония с молитвата, постът и милостинята също могат да бъдат считани за места за упражняване на християнската надежда, каза още Светият Отец. Учителите на Църквата и древните писатели обичат да подчертават, че тези три измерения на евангелския живот са неразделни, че се обогатяват взаимно и носят толкова повече плод, колкото повече взаимно се подкрепят. Благодарение на съвместната дейност на молитвата, поста и милостинята, Великите пости в своята цялост формират християните да бъдат мъже и жени на надеждата по примера на светците.

Накрая Папа Бенедикт се спря и на страданието, защото както пише в енцикликата Spe salvi, “мярката на човечеството се определя по същество във връзката със страданието и със страдащия. Това важи както за отделната личност, така и за обществото. Пасхата, към която Великите пости са отправени, е тайната, която дава смисъл на човешкото страдание, започвайки от изобилието на Божието състрадание реализирано в Исус Христос.