Папата на аудиенцията: Великопостният период - време за обръщане към вярата и солидарност с бедните. Бенедикт XVI апелира за помирение по територията на Република Чад

(06.02.2008)Великопостното време дава възможоност на християнския свят да навлезе в истинско духовно уединение, което при извършване на добри и милосърдни дела, изпълва човешкото сърце с радост и дава смисъл на живота. Това Негово Светейшество изтъкна днес по време на обичайната генерална аудиенция в аулата Павел VI и не пропусна да отправи горещ апел за прекратяване на насилието в Чиад, за който народ Бенедект XVI отдели и връчи посредство папския съвет Cor Unum парично дарение. Светите Места също не са забравени, което прозвуча в думита на Папата при пожеланието да бъде избран пътя на мира. В края на седмичната среща с близо 50 хиляди поклонници от Италия и извън нейните предели, Негово Светейшество спомена навършилите се 130 години от кончината на един от неговите предшественици – Пий IX, когото той нарече “неуморим и верен” служител на истината в една силно секуларизираща се епоха.

**********
Светият Отец изтъкна, че секуларизацията не е едно временно зло и че Пий IX се е борил с този процес смело и решително още преди век и половина. В тези именно епохи от човешката история – определя Папата – когато християнските ценности са накърнени, духовния размисъл, молитвата и въздържанието от материализма Велокопостното време ще могат да подкрепят и подпомогнат, най-вче вярващите, за да открият, че радостта на сърцето се ражда и размножава само при доверието и любовта към Бога и молосърдната грижа към бедните. Негово Светейшество разясни също, че 40 дни преди Пасхата е един период, в който всеки християнин се обновява духовно.

“Великопостното време поддържа в душата на човека вярата, че да си християнин и да живееш по християнски означава да бъдеш винаги нов в християнството, токущо роден. Онова, което като християни носим на плещите си – подчерта Папата – не е една вече приключила история, а е път, поход, който изисква непрекъснато обновление на душата”.

Думите и следователно състоянието на човека за времето на Великите Пости са: обръщане към вярата и покаяние. Днес, те са още по-взискателни, ако се не забравяме, че “влиянието на материалните блага и богатство все по-вече завладява съвременното общество”.

“Когато днешният човек заявява своята пълна независимост от Бога, той се превръща в роб на самия себе си и често попада в една очайваща и неутешима самотност. Следователно – допълни Папата – поканата за обръщане към вярата е един повик, човекът да се завърне в обятията на Господа, грижовният и милосърден Небесен Отец, в Когото имаме пълно доверие и на Когото се осланяме като осиновени и изкупени от обичта му чеда”.

Негово Светейшество цитира евангелистът Марко, който запитва: “каква е радостта, ако човек спечели целия свят, а загуби душата си?”

“Ако постигането на успех, алчността и жаждата за престиж, стремежът към удобството напълно завладеят и абсорбират човешкия живот и то до такава степен, че да изключат Бога от личните хоризонти, биха ли могли да бъдат едно истинско и трайно щастие? Съществува ли радост и блаженство без Бога? Човешкият опит – каза Светият Отец доказва, че никога сърцето не е задоволено и щастливо, когато се осъществяват материалните очаквания и нужни. Истината е, че човешкото сърцето е преизпълнено с радост само когато тя иде от Бога: имаме нужда от безпределна радост” – каза Папата.

Бенедикт XVI изтъкна също, че протовополжно на този страстен стремеж за матерални богатства и материално благоденствие са даровете на блага и отдаването на самия себе си на онези, които са в нужда. Негово Светейшество говори и за значението на волните пожертвувания, които са характерен елемент за велокопостното време и са в сърцевината на самото велокопостно посланието, което Папата отправи към християнския свят. Той определи, че ако “волните пожертвувания се правят в духа на вярата, то те се превръщат в средство за още по-доброто и задълбочено реализиране на самото наше християнско звание”.

“Когато един християнин безпристастно и безусловно предлага и отдава себе си в помощ на другите, свидетелства пред Бога, че материалните богатства не са тези, които диктуват законите на човешкото същестуване и живот, а е любовта”.

Преди да поздрави групите поклонници, Светият Отец отдели време за сериозните кръвопролитни събитие, които дават тези дни толкова много невинни жертви по територията на Република Чиад и са повод за преселничеството на хиляди хора, напускащи родината, за да спасят живота си.

“Поверявам на вашите молитва – каза Папата – и на вашия солидарен дух към братята и сестрите, които така много страдат. Апелирам – акцентира Бенедект XVI – да бъдат прекратени насилствените акции и осигурена необходимата хуманитарна помощ по тази земя. Апелирам за полагане на оръжията и поемане пътя на диалога и помирението”.

Днес в аулата Павел VI присъстваха на аудиенцията група държавници от Ливан, Ирак и Йордания, които Светият Отец призова за мъдри правителствени решения, които са в състояние да установят помирителния процес и справедливост в района на Близкия Изток. Светият Отец отправи също поздрав към Йоланда Бетанкур – майката на Ингрид Бетанкур, която е кандидат в президентските избори в Колумбия и от 6 години е заложник на местните бунтуващи се групировки.

Аудиенцията приключи с поздрави и Апостолически Благослов.
Ред. Кр. Кемалова