Послание на Папа Бенедикт ХVІ за Великите пости 2008“: "Христос осиромаша заради вас” (2 Кор.8,9)

(29.01.2008) - Да се практикува милостинята великодушно и без парадност, като се учим да познаваме Христос в бедните, за да стигнем до пасхалните празници обновени в духа: това предлага Папа Бенедикт ХVІ в своето Послание за Великите пости през тази година, които започват на 6 февруари, Пепеляна Сряда. Посланието е един цитат от второто послание на свети Павел до Коринтяни: “Христос бидейки богат, осиромаша заради вас” (2 Кор 8,9).


Великите пости – пише Папата – ни “стимулират да преоткрием милосърдието на Бог, за да станем, на свой ред, по-милосърдни към братята”. Тази година се спира на милостинята, която – казва – “представлява един конкретен начин да помогнем на нуждаещите се, а в същото време, едно аскетично упражнение, за да се освободим от привързаността към земните блага” следвайки казаното от Исус: “Не можете да служите на Бога и на мамона” (Лк 16,13).


“Според евангелското поучение – припомня Папата – ние не сме собственици, а управители на благата, които притежаваме: те не трябва да бъдат считани като частна собственост, а като средства чрез които Господ зове всеки от нас да стане инструмент на неговото провидение към ближния”. Затова – подчертава – “преди да бъде един акт на милосърдие”, подпомагането на народите, които днес са лишени от всичко и страдат от глад, е “един дълг на справедливост”. Едно задължение, което става “сериозен” дълг за по-богатите страни с преобладаващо християнско население.


Една от основните теми във вероучителното слово на Папа Бенедикт ХVІ е, че християнството не е теория, а една Спасителна и Проникновена Реалност. В тази светлина Папата прави прочит на процеса за вътрешно обновление, за което християните са призвани в периода на Великите пости, време за молитва, пост и милосърдие. Шест са параграфите в посланието:


1. Великите пости са време за задълбочаване на смисъла и стойността на нашето християнско съществувание. За да се преоткрие милосърдието на Бог. Преоткриване, което ни насърчава да станем и ние по-милосърдни към ближните.
Конкретните стъпки за това са молитвата, постът и милосърдието. Папата се спира на даването на милостиня, като конкретен начин на помощ към нуждаещия се. Това отношение ни дистанцира от привързването към материалните неща, за да не ги обожаваме; само така ще бъде възможно да укрепим нуждата да споделим с другите онова, което притежаваме поради Божията добрина.


2. Материалните неща, които притежаваме не трябва да бъдат смятани като изключителна собственост; те имат и социално значение, според принципа на тяхното универсално предназначение (Катехизис на Католическата църква n.2404)
“А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, - как пребъдва в такъв Божията любов?” (1 Йоан 3,17). В страните с преобладаващо християнско население, този призив към споделяне на благата с бедните и отхвърлените има особен смисъл. Преди всичко, това е дълг за справедливост, а след това милосърдно деяние.


3.Евангелската милостиня не е обикновена филантропия; нито трябва да бъде скрит начин за търсене на личен интерес и одобрението на другите или пък средство, за да се изтъкнем. Откровеното решение да се помогне на ближния трябва да стане „скрито”, по подобие на Исус Христос, Който умирайки на кръста дари себе си заради нас.


4. Чрез милостинята ние се приближаваме към другите, но заедно с това към Бог, и
тя може да стане средство за вътрешно обръщане и помирение с Него и с ближните. Милостинята надвишава „материалното измерение” и изразява истината за нашата същност: създадени сме не за себе си, а за Бог и за братята (1 Кор.5,15). Чрез милостинята долавяме, че пълнотата на живота се намира в любовта; тя е вратата към помирението с Бог, защото „любовта покрива много грехове” (1 Петр. 4,8).


5. Великопостната практика за даване на милостиня е средство за задълбочаване на нашето християнско призвание. Любовта вдъхновява различни форми на дарение, според възможностите и условията на всеки, превръщайки нашия живот в дар.


6. Великите пости са призив към всички да растат в милосърдието и признанието на Христос в бедните, чрез едно лично и общностно усилие за принадлежност към Христос, истинския живот. И да бъдем свидетели на Неговата любов.