Бенедикт ХVІ: Човекът никога повече не трябва да бъде предмет на манипулации и злоупотреби

28.01.2008) Всеки научен прогрес трябва да бъде и прогрес на любовта. Това заяви Бенедикт XVI днес пред участниците в междуакадемичния конгрес, които прие на аудиенция във Ватикана. Организираната от Академията на науките в Париж и Папската Академия среща обедини видни представители на двете институции, за да обсъждат темата “Променящата се идентичност на индивида”. Заседанията ще продължат до 2 февруари и се очаква общ заключителен документ, който несъмнено ще има своето особено и важно значение за човешкото семейство от новото хилядолетие.


**********
“В нашата епоха – каза Папата – в която научното развитие и напредък привлича и завладява със своите нови възможности, днес повече от всякога е от значение да бъде човешкото съзнание възпитавано в онази насока, която очертава измеренията на добрата наука, т.е. да може самата тя да е критерий за благото на човека. Всеки индивид, всеки човек – подчертава Светият Отец – трябва да бъде зачитан и уважаван като център на творението. Човекът не е обект на идеологически манипулации и не може да бъде подлаган на злоупотреби от страна на по-силните от него, още по-вече като не забравяме опита от миналото в течение на световната история и най-вече през изтеклия ХХ век” – акцентира Папата.


“Човекът – продължава Светият Отец – е винаги нещо повече от това, което се изявява конкретно и от онова, което се долавя посредством опита в живота. Ако избягваме да си отговориме на въпроса: “що е това човекът?”, неизбежно се стига до отричане на обективното търсене и проучване на истината за човешкото същество и неговата цялост. Следователно – допълва Папата – става дума за неспособност да бъде разпозната основата, върху която се гради и крепи самото човешко достоинство, от момента на зачеването в майчината утроба, до естествената смърт.”


Негово Светейшство определи също, че философията и теологията са в състояние да бъдат взаимно полезни при откриването на човешкото достоинство, което е винаги действителност.


“Човекът не е плод на случайността и съвсем не е един вид физико-химическа реакция, а е едно същество, което има право да се ползва с полагаемата му се свобода, която е знамение на тайната, тайна, която бележи самата човешка природа.


Бенедикт XVI цитира великия учен Паскал, който твърди, че “човекът, безпределно надвишава самия самия себе си, т.е. човекът надвишава човека, което ще рече, както определи Папата: “Човекът е създаден от Бога, обичан е, и е сътворен, за да обича”, ето защо “ човекът не е затворен в себе си, а още от самото свое зачеване е предразположен да бъде в общение с другите човешки същества”.


“Самата свобода, която е елемент от човешката идентичност дава възможност на всеки да избира посоката на своя живот и крайната му цел. Така, посредством делата си, човекът избира доброто, за което е зван във вечността. Тази именно свобода му дава и самия смисъл на личното съществуване”.


Към края, Бенедикт XVI обобщи, че в самото ползване и прилагане на своята неотменима и безкранична свобода, човекът прилага на действие и личната си отговорност. В този смисъл, “особеното достоинство на инидивида е и самият дар Божий” и перспектива за бъдеще.


“Човекът носи в себе си специфична способност, която му е положена от Бога, като белязан печат, а той е да бъде доброто избрано, следено и постигнато”.
Ред. Кр. Кемалова