Папата: Църковният закон ни прави свободни, за да се приближим към Исус

(25.01.2008) - Християнинът е същността на каноническото право и затова каноническия закон трябва да бъде свързан с този богословски фундамент, който определя неговата основателност. Това подчерта Папа Бенедикт ХVІ пред членовете на Папския съвет за законодателни текстове, които прие на аудиенция по повод 25-та годишнина от обнародването на Кодекса по каноническото право. Папата отправи пожеланието това папско ведомство „да бди за пълнотата и опресняването на законадателството в Църквата и гарантира приемствеността”.


В словото си Бенедикт ХVІ припомни тясната връзка между каноническия закон и живота на Църквата, според волята на Исус Христос. Не става въпрос само за един „сбор от норми, предназначени за божия народ, който е Христовата църква”, каза папата а за „съвкупността от юридическата действителност, поочена от кодекса, която предсатвлява „мозайка от лика на всички верни, миряни и пастири, както и на всички общности от Универсалната църква до поместните Църкви”. Същността на каноническото право –допълни Светия Отец – е личността на християнина в Църквата. Тази законодателна спойка трябва да бъде формулирана „ясно и винаги в съзвучие с останалите закони на Църквата”:


„Затова е необходимо отменянето на остарелите норми; промяната на онези, които се нуждаят да бъдат коригирани; тълкуванието на ония които са съмнителни в светлината на дейставщото учение на Църквата и накрая да се запълнят евентуалните празнини в законодателството. Трябва да се имат предвид и бъдат приложени всички прояви на онази гъвкавост, която именно поради пасторални мотиви винаги отличава каноническото право”.


Папата отбеляза, че Кодексът по каноническо право съдържа и норми, изработени от църковния законодател „за доброто на отделния човек и за общността в цялостта на мистичното тяло на Църквата”. Освен това, той е изграден като „социален и видим съюз” по думите на Йоан Павел ІІ, казани при обнародването на кодекса, и като такъв има нужда от норми: както за да бъде неговата йерархична структура органична и гъвката, така и за да изпълнява функциите, поверени и по божествен начин, особено онази „сакрална власт и отслужването на Тайнствата”. Освен това, за да определя правилата в отношенията между верните, според онази справедливост, базирана на милосърдието, както и да гарантира правата на отделния вярващ.


Законът на Църквата – каза Папата – преди всичко е закон, който ни прави свободни, за да се приближим към Исус”. Затова Папата препоръча, той да бъде „добре представен на божия народ и новите поколения”, тъй като конкретната връзка, която има с живота на Църквата, защитава връзката ни с Бог и защитава правата на слабите, както и „защитава всички ценни „блага”, които всеки вярващ безвъзмездно получава – дара на вярата и Божията благодат”.