Конференция във Ватикана по случай 25 годишнината на Кодекса по Каноническо Право

(25.01.2008) - Във Ватикана се провежда конференция на тема „Каноническия Закон в живота на Църквата. Изследване и переспективи под знака на настоящата Поучителна Власт на Църквата”. Срещата се провежда в Новата Зала на Синода по инициатива на Папския Съвет за Законодателните Текстове по случай 25 години от издаването на Кодекса по Каноническо Право (25 януари 1983 година). В интервю за Радио Ватикана секретаря на настоящата среща, Алфонсо Каутерчо, експерт по каноническо право и член на Папския Съвет за Законодателните текстове, обяснява идеята за зараждането на законодателния текст, промените в него, както и ролята на кодекса в икуменическия процес:


*********
"Преди всичко, текстът се появява по желание на Папа Иван ХХІІІ, известявайки Събора на 25 януари 1959 година, а с това и нуждата от преразглеждането на Кодекса по Каноничиско Право. Една комисия работи по този проект 20 години, от 1963 до 1983 година, събирайки всички препоръки от Събора. Дойдоха стотици съветници от цял свят, които подговиха схеми, които бяха изпратени за консултации на Епископските Конференции, на Епископатите, на Университетите, общо казано на всичките най-важни църковни институци. Въз основата на техните забележки в последствие бяха подготвени каноните, така както ги познаваме днес.

Сегашният текст подлежи ли на допълнителни промени и какви могат да бъдат те?
Трябва да се нпарави разграничение. Съществуват две онтологични действителности събрани в Кодекса и естествено не се подават на промени, като например тайнствата, които като такива трябва да останат; но съществуват и други неща които следват еволюцията на времето и следователно се нуждаят от преразглеждане. Една възможна промяна в Кодекса може да бъде тази да се регулира по-добре юридическата част на асоциациите, занимаващи се с милосърдна дейност. Също и в енцикликата на Папата за Милосърдието се казва, че някои неща трябва да се регулират по-добре; това е един пример за нещата, които могат да се променят.


Каква е ролята на Кодекса по Каноническо Право в икуменическия процес?
Преди всичко, да определи правилата, да дава напътствия към които верните да се придържат: например при така наречената “Communicatio in Sacris”, или всичко това което може да бъде споделено с другите църковни реалности.


На някой това законодателство може да изглежда сухо и сурово, сравнявайки го със свобода която се чувства в Евангелието...
Винаги е съществувл, преди всичко през годините след Втория Ватикански Събор, спор между Закон и Евангелие, и кое трябва да доминира в Църквата. Ясно е, че Евангелието е “Magna Carta” за всеки един християнин, и в това няма никакво съмнение. Кодекса по Каноническо Право служи за регулирането на социалния живот на обикновените верни, така като и за другите структури на Църквата, което бива приложено заедно с Евангелието.


Каква е крайната цел на Каноническо Право?
Бих казал тази да регулира социалния живот на Църквата и на всичките нейни части, от най-високите до най-малките, като диоцезите и енориите.


Какво си пожелавате за тази среща?
Пожелавам се всички да разберат това: сред записаните участници има много жени, почти 200, имаме много младежи: искам да опровергая идеята, че канониста е един възрастен монсеньор, който стои и пише текстове на латински. Църквата се е променила много, тя е млада и жива; бих казал, че присъствието на всички участиници, които са повече от 700, за юбилея на Кодекса, показва добре тази жива и жизнена действителност”.