Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: християните да свидетелстват своето единение в молитвата пред един свят "страдащ от отсъствието на Бог"

(23.01.08) Една хорова молитва, издигната с едно само сърце и една само душа: този е духовният смисъл на Седмицата на молитви за единение на християните, която ще бъде закрита в петък и на която Папа Бенедикт ХVІ посвети днес катехизиса по време на генералната аудиенция в аулата Павел VІ. Светият Отец се спря накратко на етапите на това движение, което тази година чества 100 години от своето начало и пожела християните да свидетелстват единението, за да направят “достъпен” Божия лик в света, “страдащ” от неговото отсъствие.

“Молейки се за благодатта на единението, християните се присъединяват към самата молитва на Христос и се ангажират да работят активно, за да може цялото човечество да го приеме и да го признае като единственият Пастир и единственият Господ и така да изпита радостта от неговата любов”.
 
Бенедикт ХVІ обясни в началото на своя катехизис смисъла и значението на тази, както я нарече “едногласна молитва издигната с една само душа и едно само сърце”, отражение на молитвата, която Исус издигна преди две хиляди години със своето “ut unum sint”, “всички да бъдат едно”. В началото на 2008 г. този смисъл представя – обясни Папата – един по-широк спектър, защото точно преди един век – след вековете на разделение – християните от различните вероизповедания преоткриха обединителната сила на общата молитва. Бенедикт ХVІ се спря на историята на Молитвената седмица за единение на християните започвайки от “наистина плодотворната” интуиция на англиканския пастор, отец Пол Уатсон, който през 1908г. даде начало на молитвената Осмина, станала 20 години по-късно благодарение на решаващата подкрепа на Абе Кутурие от Лион – настоящата Седмица на молитва. А когато след 40 години и съборните отци от Втория Ватикански събор доловиха “необходимостта от единение” сред християните, Молитвената седмица стана, каза Папата, “един от най-плодотворните моменти” на икуменическия път.

След историческия преглед, Бенедикт ХVІ се спря на духовното измерение на икуменизма: на молитвата, която наистина оживотворява, която преобръща сърцата и подтиква към “свят живот”:

“Молете се непрестанно”, тези думи на Свети Павел са тема на настоящата Молитвена седмица; същевременно те са една покана никога да не престава да се издига в нашите общности, за да бъде молитвата светлината, силата, насоката на нашия път, в смиреното и послушно слушане на нашия общ Господ”.
 
Една стъпка отвъд молитвата е молитвата живяна “заедно”, върху чието значение се спира съборният докрет за икуменизма “Unitatis redintegrazio”. В този вид молитва, подчерта Бенедикт ХVІ, общата вяра в Христос блести повече от разделенията.

“В общата молитва християнските общности застават заедно пред Господа и осъзнавайки противоречията породени от разделенията, изразяват желанието да бъдат послушни на неговата воля, прибягвайки с доверие към неговата помощ... Общата молитва не е следователно един доброволен или социологичен акт, а израз на вярата, която обединява всички последователи на Христос”.
 
Общата молитва насърчава икуменическия диалог, призна Папата, и “тези приятелски връзки” помагат за по-доброто взаимно опознаване, засилват единението и същевременно изясняват проблемите, които остават отворени и подклаждат разделението”. Светият Отец посочи колко много днешното човечество, често пъти безразлично към свръхестественото, може да се възползва от достигането на пълното единение между християните:

“Светът страда от отсъствието на Бог, желае да познае Божия лик. Но как би могло и могат да познаят този Божи лик в лика на Исус Христос, ако ние християните сме разделени, ако единият поучава срещу другия, ако единият стои срещу другия? Само в единението можем действително да покажем на този свят – който има нужда от Божия лик - лика на Христос, който е Божият лик”.
 
В края на катехизиса и поздравите към различните групи, сред които свещеници и семинаристи от Маронитския орден Мариамита – Бенедикт ХVІ завърши като припомни фигурата на свети Франциск Салски, покровител на католическия печат, чиято литургична памет ще бъде отбелязана утре. “Епископ на Женева в период на големи конфликти – подчерта Папа Бенедикт – той бе човек на мира и на единението. Учител на духовен живот, той поучаваше, че християнското съвършенство е достъпно за всеки човек”.