На генералната аудиенция Папата говори за Св. Августин, отдал се в търсене на истината и срещата с Христос

(09.01.2008) - Св. Августин е пример за действието на божествената благодат, която води човека в историята към познаването на крайната Истина, към единението с Христос и към служението на Неговата Църква. С тези думи Папа Бенедикт ХVІ представи фигурата на епископа от Хипон и една от колоните на западното християнство, който бе тема на вероучителното му слово за седмичната генерална аудиенция. Пред повече от 6 хил. верни и поклонници, събрани в аулата Павел VІ, Бенедикт ХVІ припомни приноса на Св.Авустин не само към Църквата, а и към християнската литература, като обяви, че на него ще посвети и следващите си вероучителни срещи.


**********
“Изцяло отдадения на вярата човек, какъвто е бил св. Августин се отличава със своята богата култура и и интелект, които намират своето пълно приложение в неуморната пасторална грижа”, каза Папата очертавайки фигурата на най-важният древен църковен отец, родил се по територията на днешен Алжир през годините 354та. Един велик мислител, който може да се каже е “познат и от онези, които са далечни на християнството или не споделят тази вяра”.

“Рядкост е една цивилизация да се срещне с такъв един силен и велик дух, който да съумее да се възползва и съхрани ценностите, като опази тяхното богатство, раждайки идеи и начин, от който да се ползват и подхранват идещите след него – каза Светият Отец, цитирайки Павел VI: “Можеме да кажем, че пълнотата на древната мисъл се излива със своята сила в делото на св. Августин и от нея произхождат съвремените течения на мисълта, които прекосяват цялата доктринна традиция на вековете”.

Негово Светейшество спомена също, че св. Августин е бил сериозно възпитаван във вярата от неговата майка Моника и че още млад той напуска католическата Църква, но в сърцето му остава завинаги един незалечим зародиш: “Това е силното му влечение към фигурата на Исуса Христа, за Когото св. Августин свидетелства, че не е престанал да храни обич, въпреки неговото все по-чувствително отдалечаване от църковната вяра, от църковното практикуване, така както често се случва днес сред младите” – определи Папата.

Бенедикт XVI допълни, че въпреки това отдалечаване и дори самоотлъчване от участието в църковния живот, св. Августин е останал до края един възторежен, един пасионален търсач на Истината и воден от тези му горещи чувства, се запознава с Цицерон в неговата творба Hortensius, посветена на оратора Хортензио, недостигнала до наши времена.


“Тази книга – каза Папата събужда в св. Августин любовта към познанието, към мъдростта, както сам той, вече епископ, пише в своите Изповеди: тази книга преобрази начина, по който се възприема, и то до такава степен, че ненадейно изчезна значението и ценността на ненужната надежда и в сърцето ми се роди парещо желание за безмъртие на познанието, на мъдростта”.


Бенедикт XVI определи също, че от този момент Августин е очарован от привържениците на маникеизма, които следят и предлагат рационалната вяра и представят света, поделен на два принципа: доброто и злото. В това движение, където по онова време се четат имената на видни и властни личности, Августин открива също лесни пътища за “добри перспективи в кариерата”, но не след дълго се среща и с конкретното разочарование, съмненията му остават без отговор. Следва, преселничество в Рим и Милано, където намира престижно място в императорския двор.


“Така – поясни Папата – стремящ се да обогати своя ораторски език, Августин с внимание следи и слуша всички проповеди на тогавашния епископ Аврозий. Това е моментът, в който сърцето му остава очаровано не само от думите, но и от правилното тълкуване на Писанията. Докото в младежките години всичко това му се е струвало грубовато, след срещата с Аврозий, Августин открива пътя към Христа, докасва със сърцето си Исусовата тайна за света и синтеза – фисософия, рационалност и вяра в Logos, Божия Син Исус – Вечното Слово, въпротило се и станало Човек”.


Към края, Светият Отец спомена и за дългия период, в който св. Августин духовно преминава пътя на обръщането към вярата, приемайки Тайнството Кръщение на 24 април 387 год. от епископ Амврозий и се завърща в Африка с желанието да се посветени на монашески живот, молитва и съзерцание. През 391 год. обаче против неговата воля е ръкоположен за свещеник, а 395 год. бележи въздигането му в епископски сан, която мисия продължава цели 35 години. За римо-католическата Църква в Африка, св. Августин допринася стократно и неговите сили са насочени главно в разпространяване на християнството по тези земи. Това той върши с характерния за него жар и непоклатимост, преборбайки се със съществуващите тогава натрапчиви ереси, между които и маникеизма, донатизма и пелегианизма, които се мъчат да оборят християнската вяра в единствения многомилостив Бог.


“Св. Августин е пример за неуморен пасторски и дълг, при който не оставя своите верни без проповед, и без любов и грижа за бедните и сираците" – приключи Папата, след което поздрави групите поклонници и на всички даде Апостолически Благослов.
Ред. Кр. Кемалова