О. Петер-Ханс Колвенбах: Йезуитите, мисионери на границите на вярата

(8.01.2008) - Във всички църкви на йезуитите по целия свят е запален специален светилник, като знак за непрестанна молитва за успешния ход на генералната асамблея на Обществото на Исус, която се провежда в Рим от 7 януари. Според данни на Обществото на Исус, понастоящем йезуитите по света са 19.216 от които 13. 500 са свещеници, 3.049 семинаристи, 1.819 монаси и 886 новисти. През последните години се регистрира спад на званията, например през 60-те години техния брой е бил над 60 хиляди. Една от главните цели на генералното събрание е избирането на нов Генерален настоятел на Конгрегацията, който ще поеме поста от 80 годишния отец Петер-Ханс Колвенбах, ръководил йезуитите почти 25 години. Според установения ред, той официално ще представи оставката си, но ще остане член на Генералната конгрегация дори след избирането на неговия наследник. В този преломен момент в неговия духовен живот, отец Колвенбах отговаря на въпроси на вестник „Осерваторе романо” и Радио Ватикана:
 
На предишната генерална асамблея на Обществото на Исус, провела се през 1995г., вие определихте връзката между вярата и справедливостта, като „искра” за йезуитите. Каква е „искрата” на сегашната генерална асамблея?
„Искрата” на това общо събрание на отците йезуити ще бъде избора на нов генерален настоятел. С избора на един или друг сред хиляди йезуити, които имат необходимите качества, Обществото на Исус ще изрази очакавнията си за бъдещето: новатор или умерен, съзерцателен или действен, лидер или човек на общението. Генералната асамблея започва с оценка на настоящата ситуация в Ордена на йезуитите и най-вече разрграничавайки светлините от сенките в своето служение към Църквата и към света. Именно от тази оценка трябва да излезе „искрата” и новия ръководител от който имаме нужда, за да вървим напред по пътя към Бог.


Отците йезуити работят в различни места по света, коя е обаче свързващата нишка между тях?
Най-същественото за един йезуит, е че той е човек на мисията. Тази мисия той получава от Папата или от неговите настоятели, но в крайна сметка тя е от Господ Исус, изпратен от Небесния Отец. Йезуитите искат да продължат тази мисия сред съвременните хора, особено там където има най-голяма нужда. Това включва едно гранично присъствие: преди това означаваше георграфските граници на християнството, а днес означава границите между Евангелието и културата, между вярата и науката, между Църквата и обществото и между „добрата” новина и един объркан и неспокоен свят. Това дава голям избор за апостолически действия и решения, но винаги остават валидни три отговорности: известяване на Божието слово, споделяне живота на Христос и свидетелстване милосърдието на Светия Дух. Освен това, имаме един общ извор на духовност: духовните упражнения на Св.Игнаций Лойола, които ни водят към лично и на другите усъвършенстване в търсене на волята Божия и знаците за Неговото присъствие в трудните ситуации в живота и историята.
 
Общността на Исус е особено внимателна към диалога между културите и религиите. Възможен ли е диалогът с исляма?
За да бъде един диалог възможен, преди всичко е необходимо искрено взамоуважение, което преминава обикновената вежливост. Без това условие диалогът не би бил възможен. Второто условие посочва Йоан Павел ІІ, когато говори за „диалога на живота”, тост, споделяне на желанията и проблемите във всяко човешко общество. Това са желанията да се живее в обстановка на мир, сигурност и чиста околна среда. В тази атмосфера би могло да се извърши още една стъпка: диалог между религиите с размяната на духовен опит и религиозни практики в които могат да се преоткрият истински религиозни чувства, въпреки очевидните различия. И най-накрая, съществува такъв диалог между религиите, който е основан на богословските елементи на двете диалогиращи религии. Естествено, това засяга теолозите, които трябва да се възпрат с уважение, когато се стигне до един неразрешим проблем: вярата на християните в Светата Троица не може да бъде сведена до формулировката на един чист монотеизъм или онзи, който изповядва исляма. Тази теологическа граница не трябва обаче да бъде пречка за диалога на живота, препоръчан от Папата, тъй като християните и мюсюлманите имат истински религиозен смисъл за живота и споделят убеждението, че „човек живее не само за парчето хляб”.
 
Вие ще бъдете първия генерален настоятел, който отново ще има духовни наставници с изключение на вашия предшественик о. Педро Арупе, чиято сто годишнина от смъртта бе чествана миналия ноември. Какво научихте от него и приложихте във вашия 25 годишен духовен мандат?
Чрез отец Арупе открих да черпя светлина от изворите на Втория ватикански събор. Самият той черпеше сили от него, за да провери дали неговите събратя наистина са убедени, че трябва да продължават мисията на Исус. Защото в епохата, когато Църквата е измъчвана от разделенията между християните и забравила че е основана за да провъзгласява Евангелието на народите, Св.Игнаций Лойола и неговите другари са били призовани да продължат мисията на Исус. Днес тази мисия, в георгафски смисъл, не е завършила и дори трябва отново да започне от страните с християнска традиция. За да продължи мисията на Исус, живота на един йезуит - приятел на Исус - трябва да бъде функция на първоначалната мисия. Още от времето на Св.Игнаций Лойола това изисква скъсване с монашеския живот и такова съществувание, подхранвано от съзерцанието на тайните на Христовия живот, именно когато извършва Неговата мисия, за да бъде всеки ден истински мисионер. Именно това отец Арупе, като истински пророк на съборното обновление, искаше да осъществи в своя живот и което остана извор на въдхновение и за другите. Колкото до моята оставка, искам да припомня че още Св.Бенедикт е занел, че трябва да бъде в служение на своите събратя, тъй като Бог му е говорил чрез устата на най-младия монах. След 25 години на служение към 25 хил. йезуити, послушанието само към един би трябвало да означава време на мира. Надявам се да не му бъда в тежест”.