Аудиенция на Папата за дипломатите към Св.Престол. Апели за мир в Близкия Изток, Ирак и Кения. „Дипломацията е изкуството на надеждата”

(07.01.2008) - Кризата в Африка, насилието и нестабилността в Близкия Изток от Палестина до Пакистан, солидарността към страните засегнати от природни катастрофи, защитата на християнските корени на Европа, нуждата от повишена сигурност и мораториума върху смъртното наказание, също и върху аборта. Това бяха основните теми в словото на Бенедикт ХVІ пред 176 акредитирани посланици към Светия Престол, както и представителите на международни организации, влизащи в Дипломатическия корпус, на традиционната аудиенция в началото на година. В своето дългоочаквано слово, с обем осем страници, Папата направи своебразен преглед на обстановката на планетата с нейните драми и надежди, за да констатира, че осем години след началото на новото Хилядолетие „сигурността и стабилността в света остават крехки”. Но също така, че „дипломацията е изкуство на надеждата”, тъй като „живее от надеждата”.


*********
Папа Бенедикт влезе в залата посрещнат от ръкоплясканията на посланиците. Най-напред изслуша поздрава отправен му от Джовани Галаси, посланик на република Сан Марино и декан на Дипломатическото тяло акредитирано при Светия Престол. В първите седем параграфа на своето слово Светият Отец “фотографира” ситуацията на различните континенти, преплитайки я със своите апели, тревоги, пожелания.


Широко място отдели на последните събития в Ирак, след автобомбите хвърлени вчера срещу някои църкви в Багдад и Мосул:


"Actuellement, les attentats terroristes, les menaces et les violences continuent, ..."
“Понастоящем терористичните атентати, заплахите и насилията продължават, особено срещу християнската общност, а новините пристигнали вчера потвърждават нашата тревога; очевидно е, че остава да бъдат разрешени някои политически въпроси. Една подходяща конституционна реформа трябва да защити правата на малцинствата”.

Думата „помирение” е ключова в папското слово и е спешно необходима не само в Ирак, а в целия Близко-източен регион. Преди всичко за израело-палестинския конфликт, получил нова легитимност на конференцията в Анаполис:


"Je fais appel, une fois encore, aux Israeliens et aux Palestiniens..."
„Още веднъж отправям апел към израелци и палестинци – каза Папата – да концентрират своята енергия за прилагането на поетите ангажименти и не спират успешно започналия процес. Призовавам и международната общност да подкрепя тези два народа с убеждение и разбиране за техните страдания и безпокойства”.

С поглед към Близкия и Далечния Изток, Папата поиска помирение и диалог: за Ливан, за Пакистан “тежко засегнат от насилие през последните месеци”. За Афганистан, в който “към насилието се добавят – подчерта – други тежки социални проблеми като производството на дрога”. За Шри Ланка и за Мианмар, защото в този случай контрастите се разрешават в конфронтацията основана върху респекта на човешките права. Началото на словото бе посветено от Папата на Латинска Америка. Преди десет години Йоан Павел ІІ посети Куба и това събитие, което Хавана се подготвя да отпразнува – бе поставено от Бенедикт ХVІ като лайтмотив на “надежда” за целия континент, между другото припомнен и с тежките природни бедствия, които не веднъж го засегнаха през 2007 г.: от Мексико, до Централна Америка, Перу.


Силни думи отправи Папата и за Африка, напомняйки „дълбокото страдание” на Дарфур, където „надеждата изглежда сякаш победена от мрачното шествие на глада и смъртта”. Папата прибави и насилието в Сомалия и мирния процес в Демократична Република Конго, както и „горещтите” новини от Кения, за да отправи силен апел:


"...j'invite tous les habitants, en particulier les responsables politiques, ..."
„Призовавам всички жители, особено политически отговорните, за незабавно намиране на мирно решение, посредством диалога, основан на справедливостта и братството. Католическата църква не може да бъде безучастна към издигащите се стенания в тези райони. Тя е съпричастна към всички молби за помощ на бежанците и прокудените и се ангажира в търсене на помирението, справедливостта и мира”.

Бенедикт ХVІ отправи поглед и към Европа, особено към Косово и кипърската криза, като подчерта общите принципи на Трактата от Лисабон, между които по-голямото зачитане на наследството оставено от Евангелието:



"Cette étape relance le processus de construction de la "maison Europe"..."
„Този етап дава нов тласък на процеса за изграждането на „европейския дом” – изтъкна Бенедикт ХVІ - който ще бъде гостоприемен за всички, ако бъде изграден върху солидната културна и морална основа на общите ценности в нашата история и традиции, и ако не отхвърли собствените си християнски корени”.

В края на своя обзор, Бенедикт ХVІ спря вниманието на абсолютните ценности на мира, на свободата и справедливостта:



"...l'ordre et le droit en sont des éléments qui la garantissent...."
“...Редът и правото са елементите за неговата гаранция. Но правото може да бъде ефикасна сила на мира само ако неговите основи са здраво вкоренени в естественото право, дадено от Създателя. По тази причина Бог никога не може да бъде изключван от хоризонта на човека и на историята. Името на Бог е име на справедливостта; то представлява един настойчив апел за мир”.

В тази оптика, междукултурният и междурелигиозният диалог допринасят силно за изграждането на взаимния респект и разбирателството както това показва неотдавнашната и ценна размяна на писма със 138 мюсюлмански лидери. Същевременно обаче, заяви Папата:


“За да бъде истински, този диалог трябва да бъде ясен, избягвайки релативизми и синкретизми, да бъде вдъхновяван от искрения респект към другите и от духа на помирение и братолюбие”.

Църквата, продължи Бенедикт ХVІ, не забравя никога, че всякаква ценност или право имат за център човека и неговото ненакърнимо достойнство. Именно светостта на неговия живот, заяви Папата, е все още твърде често предмет на “атаки” преди и след раждането:

 
“Бих искал заедно с много изследователи и учени да обърна внимание, че новите граници на биоетиката не налагат един избор между науката и морала, те по-скоро изискват една морална употреба на науката. От друга страна (...) изказвам задоволство, че на 18 декември Общото събрание на Обединените нации прие резолюция призовавайки държавите да учредят мораториум за прилагане на смъртното наказание. Моето пожелание е тази инициатива да стимулира обществените дебати за сакралния характер на човешкия живот”.

Бенедикт ХVІ призова също и за „цялостта на семейството, основано върху брака”, а богатите държави да подпомагат слабо развитите страни и им осигурят достъп до природните ресурси, но най-вече апелира за „общи усилия за гарантиране на сигурността”. Усилие, подчерта Папата, което ще попречи за „достъпа на терористите до оръжията за масово унищожаване” и което „ще подсили режима за ядреното разоръжаване”. В тази посока Папата приветства договора за премахването на ядрената програма в Северна Корея, насърчавайки „прилагането на подходящи мерки за ограничаване на въоръжаването от класически тип, като се отдаде по-голямо внимание на хуманитарните проблеми, вместо въоржаването”.

Последната мисъл Папата отправи към дипломацията, наричайки я „ изуството на надеждата”, която е в непрестанно търсене на възможности за диалог:


"La diplomatie doit donner de l'espérance. La celebration de Noël vient chaque..."
„Дипломацията трябва да вдъхва надежда. Всяко година честването на Роджество Господне ни напомня, че когато Бог се превъпрлъщава в малко дете, на света идва надеждата, за да заживее в сърцето на човешкото семейство. Тази увереност днес се превръща в молитва: Бог да разтвори сърцата на всички управляващи семейството от народи към Надеждата, която никога не разочарова”.