Коледно послание на Латинския Патриарх на Ерусалим

(25.12.2007) - “Тази година празнуваме Рождество Христово, когато все още търсим един мир, който изглежда невъзможен. Палестинци и израелци са способни да живеят заедно в мир, всеки на своя територия, всеки ползвайки се от своята сигурност, достойнство и права. Но за да се стигне до мира е необходимо да се вярва, че израелци и палестинци имат еднакви права и задължения, и че трябва да се поемат пътищата на Бог, които не са тези на насилието, както от страна на правителство или пък породено от екстремизма”. Това е ключов цитат от посланието за Рождество Христово на Латинския Патриарх на Ерусалим, Мишел Сабах. Патриархът се позовава на действителността в Ливан и преди всичко Ирак: “целият регион е объркан поради конфликта в Светите Места. В Ливан и в Ирак, както тук, изглежда че силите на злото са развихрени, решили да продължават похода по пътищата на смъртта, на отхвърлянето и на господството. Въпреки това, вярваме, че Бог не ни е изоставил на силите на злото”. Монс. Сабах споменава и конференцията в Анаполис, като я определя ката “ново усилие за мир", което за да бъде успешно е нужна твърдата воля той да бъде постигтнат. " Досега няма мир поради липсата на желание да се постигне”, заключава латинския патрирах на Йерусалисм. .

От тук предупреждението към Израел: “който е силен, който има всичко в ръцете си, който налага окупацията на другата страна, е длъжен да види това, което е справедливо за всички и да има смелостта да го направи”. Друг въпрос, на който монс.Сабах се спира е този за визите: “един проблем, който досега не е разрешен, е този за входните визи в страната за свещеници, монаси и монахини, които поради мотивите на своята вяра, в тази земя имат задължения и права. Една държава в тези места не е една държава като другите, тя има специални задължения, произтичащи от светостта на тази земя и от нейното универсално призвание. Една държава в тези места трябва да разбере, че тази земя му е поверена, за да я почита и да насърчава нейното универсално призвание; трябва следователно да има съответната способност на отвореност”. Относно създаването на религиозни държави в Светите Места, насърчавано от “някои”, Мишел Сабах е твърд: “не могат да бъдат установени религиозни държави, защото едното би изключвало другото и би поставяло при по-ниски условия вярващите от другите религии. Всяка държава, която изключва друга или дискриминира този, който е против нея, не е достойно за земята направена свята от Бог за цялото човечество. Религиозните и политическите водачи – заключава – трябва да знаят, че светостта на тази земя се състои не в изключването на една или друга религия, а в способността на всяка религия да приема, зачита и обича всички, които обитават тази земя”.