Бенедикт ХVІ припомни пред Римската курия църковните събития от 2007 г.: известието
на Евангелието изцелява човечеството от раните на секуларизацията
(21.12.07) Един поглед към отиващата си година и събитията, изградили една нова историческа
година за Църквата и за нейната мисия в света против “натиска” на идеологиите и на
секуларизацията. Този бе смисълът на дългото слово на Папа Бенедикт ХVІ, който прие
днес членовете на Римската курия за традиционната размяна на коледни поздравления.
Има
една част от човечеството, която е забравила обещанието на Христос: “Ето аз съм с
вас през всички дни до свършека на света”. Поставила го е далеч от своята съвест,
оставяйки се да бъде подведено от секуларизираните сили и от идеологически самонадеяности,
целящи да заменят присъствието на Бог в човека и в света само с “рационалността”.
Против тези отклонения стои Църквата със своята мисия да бъде вестител на Евангелието,
силна с посланието на мира, донесено преди две хиляди години от един Бог Детенце.
На тази апостолска умора и на радостта, която я придружава се спря Папата, правейки
преглед на фактите и събитията от 2007 г.: от пътуването в Бразилия до това в Австрия,
от писмото до Китайската Църква до това в отговор на мюсюлманските лидери. Факти придружени
от въпросите и отговорите насърчени от това, което вярата прави, когато човекът успява
да срещне Бог в своята душа. Конкретен опит, където човешката дейност е тази, която
осветлява една по-дълбока истина. Първият пример, вечерта прекарана от Папата с бразилските
младежи на стадиона Сан Паоло по време на апостолическата визита в Бразилия:
“Съществуват
масови прояви, които имат само ефекта на едно самоутвърждаване; в тях се оставя да
бъдеш въвлечен от опиянението на ритъма и на звуците, стигайки до черпенето на радост
само от самите себе си. Там обаче, ни се отвори душата; дълбокото единение, което
през тази вечер се установи спонтанно между нас, бидейки заедно, доведе до състоянието
да бъдем едни за други. Не бе едно бягство от всекидневния живот, превърна се в силата
животът да се приеме в един нов свят”. Тази е християнската “разлика”.
Едно множество изпълнено с ентусиазма, който, каза Папата, става “един жив опит на
единение”. Но за Светия Отец пътуването в Бразилия предложи много точки за размисъл.
Така канонизацията на Фрей Галвао става знак на святост влизащ в историята. Или посещението
на “Fazenda da Esperanca”, където усмивката завърнала се върху лицето на бившите роби
на дрогата, е отражение на божествената красота, която блести в околната природа:
“Трябва
да защитаваме сътворението предвид не само нашата полза, но заради самото него – като
послание на Създателя, като красив дар, който е обещание и надежда. Да, човекът има
нужда от трансецентното. Достатъчен е само Бог, бе казала Тереза Авилска. Ако Той
липсва, тогава човекът трябва да се опитва сам да преодолее границите на света, да
отвори пред себе си неизмеримото пространство, за което е създаден. Тогава, за него
дрогата става почти необходимост. Но твърде скоро открива, че това е една илюзия,
един присмех, би могло да се каже, който дяволът прави на човека”. И
още, срещата с епископите от Бразилия в катедралата на Сан Паоло или откриването на
Конференцията в Апаресида. Тук Бенедикт ХVІ подчерта още веднъж основните принципи
на своето вероучителстване: светът има нужда от истина и любов, но не като абстрактни
разяснения, а като плод на живата и витална среща с Христос:
Освен това, отбеляза
Бенедикт ХVІ, Църквата вярва и в сътрудничеството с всички религии, имащи присърце
“насърчаването на мира в света”. Свидетелството за този ангажимент се съдържа в отговора
изпратен от Папата до 138 мюсюлмански лидери:
“С радост отговорих изразявайки
моето убедено присъединяване към тези благородни намерения и подчертах необходимостта
от един съвместен ангажимент за защита на ценностите на взаимния респект, на диалога
и на сътрудничеството. Споделеното признание за съществуването на един единствен Бог,
Създател и универсален Съдия за поведението на всекиго, представлява предпоставката
за една съвместна дейност в защита на фактическия респект към достойнството на всяка
човешка личност за изграждането на едно по-справедливо и солидарно общество”. Един
диалог, който през отиващата си година написа една историческа страница чрез писмото
изпратено от Папата до католиците в Китай:
“Посочих някои насоки за разрешаването,
в дух на единение и истина, на деликатните и комплексни проблеми в живота на Църквата
в Китай. Посочих и готовността на Светия Престол за един конструктивен диалог с гражданските
власти с цел намирането на разрешение на различните проблеми свързани с католическата
общност. “Чудесното” посещение в Австрия, белязано от лошото време,
станало – както пише Осерваторе Романо – “дъжд на вярата” и срещата с младежите в
Лорето бяха за Бенедикт ХVІ другите знаци на радост и християнска надежда през 2007
г. заедно с визитата в Неапол, “град на човешка топлота”. С тези мисли и със сърце
отворено за Рождественското послание, Папата завърши словото пред Римската курия,
с мисълта за днешния свят и за вярата в бъдещето:
“Разбира се, не трябва
да се заблуждаваме: проблемите, които налага секуларизмът на нашето време и натискът
на идеологическите самонадеяности, към които клони секуларизираната съвест с нейната
претенция за окончателната рационалност, не са малко. Ние знаеми познаваме умората
на борбата, която ни е наложена в това време. Но знаем също, че Господ изпълнява своето
обещание: ‘Ето, аз съм с вас през всички дни, до свършека на времената’”.