Задоволството на Светия Престол след резолюцията на ООН за мораториум на смъртното наказание

(19.12.2007) - Светият Престол приветства историческия вот на Общото събрание на ООН с който бе приета резолюция за всеобщ мораториум на смъртното наказание. Резолюцията, предложена от Италия и подкрепена от 87 други страни, беше приета с 104 гласа „за“, 54 „против“ и 29 въздържали се. Страните които желаят да запазят смъртното наказание са Китай, Иран, САЩ, Пакистан, Ирак, Судан. От своя страна Светия Престол отправи пожеланието за международен ангажимент и към защитата на живота, още от неговото зачатие. Историческия вот в ООН коментира архиепископ Челестино Милиоре, постоянен наблюдател на Светия Престол към Обединените нации:


*********
„Светият Престол приема със задоволство резултатите от гласуването в Общото събрание. Главната роля е на Италия, тъй като успя да обвърже с това не само Европа, а целия свят, защото целта бе ангажираност на глобално ниво. От гледна точка на метода и процедурата на вота, това също е успех, тъй като без намесата на международната дипломация би могъл да се компрометира изхода на гласуването, докато работата в екип и търсенето на консенсус позволиха да бъде постигнат този положителен резултат”.


Може ли да се каже, че този вот означава по-зряло отношение към стойността на човешкия живот?
Несъмнено, това е момент на по-голяма зрялост по този въпрос. Светият Престол винаги е подкрепял тази тема, тъй като представлява фунадментален преход към един по-голям дебат. Нашата позиция е категорична: нястояваме и ще продължаваме да настояваме темата за смъртното наказание да бъде включена в по-широк кръг теми за защитата и насърчаването на човешкия живот във всички негови фази на развитие – от зачеването да естествената смърт. Смятам, че това узряване трябва да продължи към едно по-широко виждане за човека, включващо всеки един аспект.”


А може ли да се нарече този вот първа стъпка към окончателата забрана на смъртното наказание?
Очевидно, това са решения които ще бъдат усъвършенствани в различните национални контексти. Разбира се, Резолюцията отправя силен сигнал и ще бъде ориентировъчна точка в дебатите на национално ниво, както за Парламентите, така и за законодателите, които все повече гледат към указанията и ориентирите, идващи от ООН”.