Бъдещето на християнска Европа - монс. Ноел Треанор

(15.12.2007) - С учредяването на Европейския Икономически Съюз и Общността за атомна енергия, на 25 март 1957г., се ражда така да се каже „институционална” Европа. През тази година 27-те държави членки на ЕС отбелязаха 50-та годишнина от Римските трактати с различни инициативи, между които България, която от 1 януари е пълноправен член на съюза. На тържествата в Рим взеха участие не само политици и представители на европейски институции, а и епископите от ЕО. Още повече, че точно тази година Комисията към Еворепйските Епископати , с инициали COMECE, отбеляза своята 27 годишнина. Това показва, че Църквата внимателно следи процеса на европейската интеграция, включително положителните стъпки и неуспехите. Днес този процес изглежда блокиран поради липсата на европейска конституция и придружен по-скоро от съмнения и страх, отколкото от надежда ентусиазъм. Как Църквата гледа на този процес и най-вече какво е мястото на христиняските ценности в него говори монс. Ноел Треанор, генерален секретар на Комисията на европейските епископати:


*********
„В настоящия момент, в страните членки на ЕС, както и навсякъде другаде, се забелязва известна тревога. Това прави ролята на европейските епископати, но също и на християните, още по- важна и отговорна. Това значи да индивидуализираме онези неща, които блокират европейските процеси и застрашават хармоничното съжителство в нашите общества. Трябва де се признае, че тази тревога ке дължи и на голямото незнание и неосведоменост, затова мисля, че трябва да се започне от изработването на стратегии – не само икономически и политически, а и от етически характер – за да могат да се преодолеят трудностите и се даде една по-хуманна форма на утрешното европейско общество.


Днес обаче, в различни страни се забелязва едно враждебно отношение на Църквата и нейното право да се изказва по важни обществени въпроси.
Наистина, има течения, които смятат, че Църквата не трябва да взема участие в обществените дебати, но трябва да се каже, че такива мнения винаги са съществували. Църквата ще продължава да изразява своето пророческо слово. Фактът , че понякога съществува съпротива, е призив към Църквата да изясни своите аргументи и да подчертае, че участието в обществения дебат не е привилегия, а по-скоро част от нейното служение към човечеството. Затова Църквата се стреми да засили интереса и участието не само на католиците, а и на всички християни в Европа относно дебата за бъдещето на Европа, за да може християнското наследство да остане съхранено и живо. Икономиката е много важна част и винаги е била двигателя на европейския проект, който обаче не трябва да се затваря в търговско-икономическите граници, а да бъде в служба на всеки човек и да защитава неговото достойнство, както и на цялата общност.


Може би, именно затова много епископски конференции в Европа настояват за формирането на миряни, които да участват в политическия живот...
Прави се всичко възможно, за да може и в страни, където тази традиция не съществува да се подготвят мъже и жени - католици, но също и християни от другите деноминации – които активно да участват в обществения политическия, икономическия и академичния живот, както и в различните обществени и професионални сфери. Може да се каже, че това е едно от големите предизвикателства в съвременното общество, особено за Църквата, която също се намира в епохата на информационното общество. Това означава, да се прилага неоценимото богатство на християнството, евангелските ценности и социалната доктрина на Църквата на езика на обществените ръкъводители, държавниците и политиците. Трябва да се направи всичко възможно това да стане реалонст в различните страни.