Кардинал Анджело Комастри: Дева Мария е "младостта на човечеството", а греха "старостта на света"

(07.12.07) В дните на Адвента, времето, когато се очаква Раждането на Спасителя, Църквата предлага на вниманието на верните празника Непорочно Зачатие на Дева Мария: догматичната истина за Мария, зачената без първородния грях. За значението на този празник за Църквата и за света ето какво заяви кардинал Анджело Комастри, викарий на Папата за Ватиканския град:

**********
"Пътят, който води към Витлеем и който ние изминаваме всяка година в Предколедното време, е един път осветлен от Непорочната Дева Мария. Какво означава Непорочното Зачатие? Бих искал да осветля тази догма посредством Пиетата на Микеланджело. Влизайки във Ватиканската базилика, очите спонтанно се спират върху тази изключителна и прочута мраморна група. Когато очите се спрат на лика на Мария, оставаме изненадани: Мария е представена много млада, почти девойка; а знаем, че когато Мария поема в ръцете си разпънатото тяло на Сина, сигурно не е била много млада. Защо тогава Микеланджело я представя толкова млада? За да ни каже, че Мария бе Непорочната и за да ни каже, че старостта в света е грехът. Грехът е болестта на човечеството; грехът е инфекцията, която отнема човешката радост. Мария е предпазена от всеки грях и затова Мария е младостта на човечеството. В нейното сърце няма никаква сянка от греха. Затова Мария е мечтата на Бог, а в известен смисъл и нашата мечта. Ние също, посредством един път на пречистване, сме призвани да застанем до Мария и да преоткрием невинността, която ни прави красиви и щастливи.

Дева Мария бе предпазена от греха, но днес чувството за греха се губи и все повече е заместено от чувството за вина, която може да бъде и разрушителна и да доведе до отчаяние...
Вярно е, постепенно се губи чувството за греха. Когато се губи чувството за греха означава, че е загубено и чувството за Бог. А без Бог животът какво е? Бог няма никога нужда да наказва; Бог не наказва никого, но когато Бог е отхвърлен наказанието е вътре в самото отхвърляне на Бог, защото се губи смисъла на живота. Жан-Пол Сартр, атеист, стига до заключението: “Човекът е една безполезна любов”; но тогава струва ли си да бъде живяна една безполезна любов? Ричард Хогинс, един учен атеист казва: “Човекът е един смешен атом, без значение и безсмислен”. Но може ли да се живее така живота? Това вече е едно наказание. Грехът, т.е. отхвърлянето на Бог се наказва изпадайки в безсмислието и следователно, в отчаянието. Нашата епоха е една отчаяна епоха, именно защото отхвърли Бог, а Бог е носещата колона на живота. Ако се отнеме носещата колона на живота, пада самият живот, животът пада върху нас и няма повече смисъл. Днес, цялото това незачитане на живота, неспособността да се посреща каквато и да е трудност, каквато и да е саможертва и насилствената реакция: всичко това не е друго освен последствието и плодът от отхвърлянето на Бог. Всичко това е плодът на греха.

Тази година празникът на Непорочното Зачатие съвпада с началото на честванията по повод 150-годишнината от явленията на Дева Мария в Лурд. Какво е значението на тези явления, както и на всяко друго явление на Света Богородица?
Дева Мария е Майка, Майка на Църквата и на човечеството. Тя бе посветена за Майка на човечеството, когато Исус с ръце приковани на кръста, каза на Мария: “Жено, ето син ти” и следователно й каза: “Бъди Майка”. Мария, със своята невинност и смирение, прие сериозно думите на Исус – бъди Майка – и Мария е Майка. Явленията са активното майчинство. Мария се намесва когато види чедата си в затруднение, когато види преди всичко чедата си да забравят Евангелието. Мария го припомня, защото в своите явления тя не ни казва нищо ново. Като една грижовна майка, която взема сина, поставя го пред Евангелието и му подчертава нещо, което забравя. М Лурд Мария ни подчерта: “Необходима е молитвата, ако искате да живеете, необходимо е покаянието, ако искате да бъдете свободни. Имате нужда от молитвата и от покаянието, за да преоткриете красотата на невинността и следователно, красотата на живота”.

По този повод Папата отпусна пленарна индулгенция. Но, ние християните съзнаваме ли тези важни дарове?
В мярката, в която вярваме, се разбира важността на тези дарове; в мярката, в която нашето сърце е чисто, тогава нашият поглед вижда красотата на тези дарове. Индулгенцията представлява един голям дар: тя е застъпничеството на цялата Църква, поставена на наше разположение. Когато има зрънце вяра, тези поводи не се губят, не се губят тези благодати. Ние трябва да се върнем към вярата, за да разберем и значението на една индулгенция.

Непорочното Зачатие е един знак на надежда. Наскоро бе публикувана енцикликата на Папата на тази тема: според вас какво нещо е християнската надежда?
Християнската надежда е сигурността. Сигурността на вярата, че доброто побеждава, и побеждава, защото вече победи в Исус Христос, умрял и възкръснал. Винаги казвам, че да се разбере надеждата е необходимо да се застане в подножието на Кръста и да се погледне картината, която е един лъч светлина, един сноп светлина, който осветлява цялата история. Исус е на Кръста, един Кръст, който построихме всички, и докато е на Кръста – човешката арогантност го предизвиква: “Ако си Божия Син, слез от Кръста и ние ще ти повярваме”, “Спаси други, сега спаси себе си”. Ако бе пожелал, Исус би могъл да слезе. Какво му струва? С една дума бе казал на морето в Галилея: “Спри” и морето се успокои; бе казал на силния вятър: “Утихни” и вятърът утихна; с една благословия умножи хляба, за да нахрани хиляди хора; с една дума: “Лазаре, излез”, бе върнал към живот един мъртвец. Какво тогава струваше на Исус да слезе от Кръста? Защо не слезе? Исус не слезе от Кръста, за да ни каже че Бог не е властта, и следователно, Исус не слезе от Кръста, за да не канонизира силата на властта, силата на арогантността, силата на господството; но остана на Кръста за да ни каже именно, че Бог е любов, че Бог е доброта и че силата на Бог е силата на добротата, силата на любовта и че именно тази е силата на Бог, добротата и любовта побеждават. Тази сигурност е сърцевината на християнската надежда, чиято кулминация е Възкресението на Исус. Смъртта на Христос не бе последната дума. Посредством смъртта Исус постави любовта вътре в смъртта и следователно победи смъртта, а Възкресението е последствието на тази победа.
**********