Интервю на митрополит Кирил, отговарящ за външните отношения на Московската патриаршия,
за ватиканския ежедневник “Osservatore Romano”
(08.12.2007) - Смоленският Митрополит Кирил, отговарящ за външните отношения на Московската
патриаршия бе на официално посещение в Рим от 5 до 8 декември по повод патронния празник
на руската православна енория Св.Катерина Александрийска. На 7 декември той бе приет
на аудиенция от Папа Бенедикт ХVІ. В интервю, дадено за ватиканския ежедневник „Osservatore
Romano” , митрополита не скрива проблемите в икуменическия диалог, но и метафорично
нарича християнското единение „общ строеж”, който трябва да бъде изграден тухла по
тухла. Според митрополит Кирил, срещата му с Папата е една от тези „тухли”, които
ще позволят извършването на нови важни стъпки в изграждане на християнското единeние.
Интервюто на ватиканския журналист Джампаоло Матеи е публикувано в днешния брой на
"Osservatore Romano".
Какво е състоянието на отношенията между
Московската патриаршия и Католическата църква? Много положително. Както
бе за мен срещата с Папата. В нашата програма присъстват много важни теми, като насърчаване
основните ценности на човешкия живот, които тревожат цялото човечество, а не само
Русия. Смятам за положително и нашето сътрудничество на ниво международни организации,
като ООН, Съвета на Европа и Европейския съюз.
Вашата положителната
оценка отнася ли се и за икуменическия процес? Да, това може да се види,
съзнателно проследявайки всичко което направихме заедно през последните години. Оценката
за нашите усилия със сигурност е положителна. С благослова и насърчението на Папа
Бенедикт ХVІ и на Патриарх Алексий ІІ, ние се чувстваме готови да продължим и засилим
взаимния диалог.
Какво можете да кажете за богословския диалог? Признаваме,
че в богословския диалог съществуват определени трудности между нас. Но същевремнно
смятаме, че диалога е най-доброто средство за намиране общо решение на съществуващите
проблеми. А ние желаем да диалогираме с Католическата църква. Съзнаваме важното значение
от развитието на двустранните отношения. Считаме за полезно да направим още по-тясно
нашето сътрудничество в широкото поле на диалога между религиите.
Във
Вашите думи се долавят оптимизъм и надежда за отношенията на Московската патриаршия
и Католическата църква. Постепенно израстваме в този оптимизъм и надежда.
За нас срещата с Папата несъмнено представлява много важен етап в нашите отношения.
Затова в края на моята визита напускам Рим с чувство на надежда. Пожелавам на Папата
добро здраве, много енергия и Бог да му помага във върховната му мисия.
Вие
говорихте за християнското единение, като за строеж, който трябва да бъде съвместно
изгражден, стъпка по стъпка. Коя е следващата „тухла”,
която трябва да бъде поставена? Трябва да се направи една решителна стъпка:
да се разбере, че в действителност не сме чужди един другиму. Католиците не трябвя
да бъдат чужди за православните и православните не трябва да бъдат чужди за католиците.
И ако не сме чужди между нас, няма да се чувстваме неприятели, а точно обратното.
Имаме нужда едни от други. Не трябва да забравяме, че Исус Христос поиска единение
между неговите последователи. Ние сме едно семейство и споделяме същите християнски
ценности. Католици и православни все повече придобиват съзнанието, че принадлежат
към едно семейство. Това е положителна констатация и стъпка напред.
Как
могат да се извършват нови стъпки напред? В атмосфера на доверие, приятелство
и неотчужденост, което всички жеалем и за което работим. Такива стъпки вече са направени,
въпреки че проблемите остават. Трябва да имаме надежда, да се молим и работим заедно.
Кои
са най-значителните стъпки направени напоследък? Например,
факта че се намирам в Рим за патронния празник на православната руска енория, посветена
на Св.Катерина Александрийска, която е в процес на напреднал строеж. Също така тържествените
чествания и прекрасния концерт в римската базилика Дева Мария на Ангелите и Мъчениците
в който участва мъжкия хор на манастира Св.Даниил в Москва, който е синодалната резиденция
на Патриарх Алексий ІІ. Тези взаимни посещения са вече нещо нормално и постоянно:
да бъдам заедно, означава че не сме чужди. Разговараме по между си. Имаме постоянни
и винаги открити канали за комуникация. Тази обмяна е много положителна, тъй като
помага за съзнанието, разбирателството и сътрудничесвото за посрещане на проблемите,
които съществуват и не бива да бъдат скривани.
След епископското
ръкополагане на новия католически архиепископ в Москва, Вие казахте пред „Osservatore
Romano” ,че „е настъпил е часът за разчупване на ледовете”. В какво се състои това
размразяване? Очакваме и пожелаваме положително развите в
нашите отношения, за да могат най-сетне руските католици да живеят в мир с руските
православни. В една голяма страна, като Русия, в която съжителстват много християнски
изповедания и различни религии, от голямо значение е искреното желание за диалог.
Католици и православни все повече се чувстват единени пред многобройните предизвикателства
на съвременния свят и секуларизацията. Това трялва да ни окуражи да свидетелстваме
заедно християнските ценности в обществото. Техническият прогрес и социалните промени
създават условия за по-удобен и охолен материален живот, но не допринасят с нищо за
духовния живот на хората. Това е полето за работа, което има нужда от нашето единство.
Заедно, можем по-добре да известяваме същността на християнската вяра”.