2007-12-08 14:14:55

30 години от кончината на Раул Фолро - Апостол на прокажените


(06.12.2007) - Навършиха се 30 години от смъртта на една изключителна фигура от миналия век. Раул Фолро – френски журналист и писател, чиито “Глас отеква с цялата си сила и днес”. Така е озаглавен посветения на него симпозиум, който Асоциацията “Искам да живея Onlus” – част от международното сдружение, носещо името на своя вдъхновител организира по случай тези три десетилетия без “Бащата на прокажените”. Така са го наричали заразените от хансеновата болест, такъв са го познавали неговите помощници и с това име ще остане в паметта на тези, които продължават делото му. Конгресът при Светилището в Помпей – Дева Мария на Светата Броеница бе открит от председателят на Папския Съвет за здравно-санитарна дейност – кард. Лозано Бараган. Цел на срещата е да бъдат запознати младите днес с това велико дело, което един способен и с обещаваща пред него професионална журналистическа и писателска кариера успява да осъществи. Лишавайки се от почести и международни признания в мирската стълбица на професионалните постижения, Раул предпочита и избира трудния, но преизпълнен със задоволство път, да бъде брат и баща, лечител и надежда за прокажените.


**********
С какви ли не прозвища е бил назоваван този роден във Франция човек и случайно попаднал още млад в земния ад на човешкото страдание. “Апостол на прокажените”, “Живо милосърдие”, “Застъпник най-бедните измежду бедните”. Раул не е знаел какво му е отредено от Божието Провидение за почти целия му живот. Още юноша усеща едно силно желание да бъде по някакъв начин в помощ на другите, но това той е мислил, че ще може да осъществява, като предлага една добра осведомителна информация или вълнуващи книги за прочит. Пътува като журналист по всички части на света и ето, че попада в Африка, където директно и ударно се сблъсква с реалната действителност сред болните от проказа. Това е първият камбанен звън в неговото сърце, първият отговор на въпроса: “С какво бих могъл да бъде от полза за тези, които не са като мене и са лишени, страдащи?”


Така, започва многогодишната въодушевена и безрезервна дейност на Раул сред тези отхвърлени от обществото, наши подобни, които обаче всяват страх сред другите, защото носят опасна зараза, защото са обезформени, защото не е приятно дори да бъдеш в близост до тях поради чисто човешките неприятни усещания...


Раул Фолро продължава своята писателска дейност, но доходите обаче от нея са вече изцяло посветени на тази му нова и ясно очертаваща се мисия. Изнася над 1.200 конференции почти всички държави в света, от които събира парични фондове за учредяването на специален институт за борба с проказата. Пред живота си цели 30 пъти прави околосветска обиколка, за да говори и запознава общественото мнение с тази трагична действителност и с мощните на неговото време спори относно употребата на неимуверни финансови средства за въоръжаване, а не за премахване на бедността и на тежките като проказата болести.


“Ние всички – пише той в своите книги – от всички страни, политически и други формации сме длъжни да се противопоставяме на сериозните заболявания на човека. Лошото е, че не си даваме сметка, че мизерията, гладът, егоизмът, фанатизмът и омразата към живота са болести много по-заразни от самата проказа. От тях ние трябва да се пазиме и от тях трябва за оздравяваме душата и сърцето.”


Пред 50те години, Фолро пише дори до Организацията на Обединените Нации. Тогава е времето на така наречената “студена война”. Раул отправя иск към лидерите на Русия и САЩ да му бъдат дарени по един самолет бомбандировач. Не ги получава, а както отбелязва в последствие в своите бележки “Жалко, защото с парите от тези два самолета можех да лекувам болните от проказа в цял свят и то цели 10 години”. През 1954 год. успява да учреди със съгласието на ООНе Световния Ден на прокажените, който всяка год. се чества в последната неделя на месец януари.


“Нека мисионерите, санитарните работници и доброволците, които отдават своя принос сред прокажените и полагат усилия за уталожване на човешките болки и страдание да продължат тази така хуманна и милосърдна мисия – бе казал Бенедикт XVI - миналата година във връзка този Световен Ден. Отправям апел – допълни Папата – към държавните отговорници и световната общност да удвоят инициативи и дело за премахването на вредното неравновесие сред жителите на планетата, което причинява на много народи кървящи рани и мъка”.


В духовното завещание на Раул Фолро четем:
“Универсалени мои наследници назовавам младите в света. На тях казвам, че онези пацихисти, които се въобръжават са мними миротворци. Струмейки се за завладеят, те дезертират. Христос отхвърля всякакво насилие, приемайки Кръстта”.

 
С тези думи, Раул Фолро полага пред младите от всички времена предизвикателството да бъдат те градители на братството и на справедливостта, а не на омразата, не на отмъщението, не на смъртта.
К.К.







All the contents on this site are copyrighted ©.