Сектите (7): Харе Кришна

На всеки един от нас през последните десетилетия се е случвало да срещне по улиците или площадите хора с обръснати глави, облечени в екзотични дрехи, които пеят и танцуват, повтаряйки постоянно една и съща фраза и призовайки един бог, непознат ни досега. Кои са те? От къде идват? Каква религия изповядват и в какво вярват?


Кои са последователите на Харе Кришна
Това е една религия която носи името „Международна организация за Съвеста на Кришна” и представлява индуистко религиозно общество създадено в Ню Йорк през 1966 година от индиеца Абхан Каран Де. Интересно е да се отбележи, че източните религии пристигат на Европейския Континет от Запад, тоест от стратегическите точки на американската култура.


Когато се говори за „индуизъм” или „индуистка религия” се използват доста общи понятия, които обгръщат една обширна гама от философско-религиозни понятия. За повече ред в този твърде сложен и объркан терен, учените разделят развитието на индуисткото мислене на различни периоди. Харе Кришна принадлежи на така наречения възродителен период, който води своето начало около 1800 година, които с годините се превръща в така наречения Нео-Индуизъм.


Какво знаем за техния създател и доктрини
Абхан Каран Де е бил „духовен учител” от ордена на Кайтания, финансово подържан от Самати Моражи, собственик на една от най-богатите корабни компании в Индия. През 50-те години на минлия век напуска Индия и започва да разпространява посланието на „Бхагават Джита” в Америка. Като начало започва своята дейност в Ню Йорк, където пее и проповядва своите първи „мантра” с формулите, които в послесдствие се превръщат в типичните формули на движението Харе Кришна. След един пръв период на разпространяване на тази религия, през който между другото преподава йога в един център посещаван от хипита и интелектуалци, през юли на 1966 година създава вече споменатата „Международна организация за Съвеста на Кршна”.


В началото последователите на това движение са водели изцяло монашески живот, облечени в индийски дрехи, с изцяло обръснати глави и следи от пепел по лицето. В последствие се превръщат в мисионери, които проповядват Харе Кришна.

През последните години това движение се разпространява с огромна бързина, благодарение и на новите алтернативни движения с които се запознахме в предишните предавания и които както вече знаем, присвояват доста индуистки идеи, като например идеята за прераждането.


Именно това е и целта на движението Харе Кришна. Но за съжеление тяхната доктрина за прераждането е тълкувана по един различен начин. За тях прераждането не е многократното прераждане в материалния свят, а завръщането в божествения свят.

Днес в Ню Ейдж обществата се говори за прераждането като за една прекрасна реалност, коята ни очаква след смъртта. В действителност, истинският вярващ, индуист или будист, вярва че прераждането е един вид чистилище, дори в определени случаи като ад, така че истинския вярващ изобщо не се стреми към него. Прераждането според индуиската доктрина, не е изобщо една утешителна надежда, а една отрицателна присъда която, ще понеса душата. За съжеление, западния свят е смесил и объркал тази теория. За Харе Кришна прераждането е завръщането в божествения свят, завръщането при бог.


Но какво е за тях Бог
За Харе Кришна бог е един личен бог, който може да бъде достигнат от човека, чрез една особена любяща набожност, изразена в танци и песни, с цел да създават удоволствие на бог. Кришна означава „безкрайно очарователен” и бива наречен също и Харе, име което отговаря на вътрешната божия сила.


Харе Кришна вярват, че душата на човека е една малка частица от божествената енергия, която в последствие на греха се е откъснала от Кришна и се е въплотила в едно тяло на което оства затворница за цял живот. Само в края на този живот душата е предназначена да се прероди отново по един по-добър или по-лош начин - факт, който зависи от моралното поведение на човека. Само най-набожният последовател може да избегне веригата от прераждания и да се присъедини към Кришна.

Ревностните последователи на това движение изразяват своята набожност, молейки 16 пъти на ден едни вид броеница от 118 зърна, повтаряйки постоянно един вид литания, наречени голямата освободителна песен или махамантра.


Единственият авторитет за последователите на Харе Кришна са индуистките писания. Според тях, Библията и Корана са били деформирани през вековете, и тяхната критика е отправена преди всичко към християнските църкви, защото според тях те са скрили истината, изтривайки от тези писания доктрината за прераждането.


Кой е Христос за тях
Що се отнася до Исус Христос, за тях той не е Син Божии, а един верен последовател на Кришна. Точно поради тази причина според тях всеки християнин може да стане последовател на Кришна, и да приеме една двойна религиозна принадлежност. Ставайки последовател на Кришна, за християнина означава да направи крачка към истинското просветление, което е възможно само с отричането на Исус Христос, като единствен божии откровител и спасител на човеците.


Какво трябва да бъде отношението на християните към тези твърдения
Както сами вече можем да забележим, съществува силен и ясен контраст между християнското откровение и твърденията на Харе Кришна, като например тяхното учение за прераждането, което безспорно е отхвърлено в посланието до Евреите, което цитирахме в предишните предавания. В това послание ясно се подчертава, че един път щом човек умре, неговата ситуация в отвъдния живот е окончателна и няма доказателства за други форми на живот.


Не трябва да бъркаме „прераждането” с „възкресението”, защото това са два коренно различни термина. Християнинът вярва във възкресението, защото Христос ни даде пример, възкръсвайки първи. В този смисъл Свети Павел постоянно ни припомня, че възкресението Христово е прототип на човешкото възкресение.


Това е Божието обещание, следователно нашата личност ще бъде изцяло възстановена, с тяло и душа въз основа на христовото възкресение. Затова, според християнската вяра, след смъртта човек не се връща отново в същия живот, а в отвъдното ще се радва на Бог, така както той е, а именно любов.


Завършвайки, можем да кажем, че за Харе Кришна Бог е много различен от този познат ни от Библията. Имат едно понятие за Христос различно от това което ни предлага Светото Писание и един много различен начин на разбиране на спасението, което не отразява учението на Библията.


Не може да съществува хармония между тяхното учение с това на светото Писание и на християнската традиция. На реторичния въпрос на Свети Павел: „Съществува ли хармония между светлината и тъмнината? Съществува ли връзка между Христос и Белаир” (2 Кор. 6,14-15), ще отговорим не, защото вярваме в това което ни е казал Исус: „никой не може да служи на двама господари” (Мат. 6,24)