На 30 ноември ще бъде публикувана втората енциклика на Бенедикт XVI "Spe salvi (“Нашето спасение е в надеждата”)

(23.11.2007) - На 30 ноември, деня в който Църквата чества литургичния празник на св. Андрей Апостол, във Ватиканския пресцентър ще бъде официално представена папската енциклика, която е втора след Deus caritas est (Бог е Любов). Пресконференцията ще бъде председателствана от кард. Джорж Котие – почетен богослов в Папския Дом - и от кард. Алберт Ванхоу – професор в Папския Библейски Институт. Първоночално енцикликата ще излезе в превод на латински, италиански, френски, английски, немски, испански, португалски и полски език. От самото заглавие се вижда, че тя е посветена на християнската надежда. Новата папска енциклика коментира теолога монс. Бруно Форте, архиепископ на Киети- Васто в Италия:

**********
“Става дума за една напълно актуална тема, защото надеждата е тази, която разтваря необятните хоризонти на любовта, на милосърдието, а любовта е благовестие, което заздравява раните на несправедливостта. Милосърдието – определя монс. Бруно Форте – е силно оръжие срещу различните форми на самотността е път, по който народите могат да съжителстват по братски. Надеждата е неугасващ лъч в тъмата на диологическите митове, надеждата, която днес е или избледняла или напълно изчезнала – допълва църковният йерарх. Ето защо, днешната епоха се нуждае от едно възвръщане на надеждата, която животвори и обновява смисъла на човешкия живот и история. Новата папска енциклика – изтъква монс. Форте – апелира именно за това, да се изпълнят човешките сърца с любов и надежда”.

 
Във връзка свидетелството, което св. Павел дава в посланието до Римляни: “Нашето спасение е в надеждата”, монс. Форте определя:
“Несъмнено, дълбокото значение на тези думи, които фактически са и самото заглавие на енцикликата на Бенедикт XVI сочи как благодатта, вярата и любовта докасвайки сърцето на човека го преобразяват, променят живота му, преборбат се с ограниченията и осъществяват неосъществимото. Става дума за онзи момент, в който човекът се среща с Бога, Господа Исус Христос, Който зове всеки един от нас и Който е в състояние да промени както човешкото сърце и го насочи по пътя на бъдещето. Сърцето на човека започва да тупти в настоящето с несломима вяра и надежда именно за това светло и вечно бъдеще "– подчертава монс. Форте.

 
“Ясно е – допълва той – че Светият Отец Папата, избирайки тези думи на Апостол Павел за заглавие на своята втора енциклика – желае да предложи на съвременния свят именно тези измерения на човешкото спасение, чиято основа е надеждата. Така, Бенедикт XVI развива целия есхатологически смисъл на християнството, който в днешно време често е подлаган на съмнение и пренебрегван. Днес, в епохата на залеза на идеологиите и пред нуждата на човешкото семейство от надежда – обобщава към края монс. Форте – откриваме, че е от значение да се размислим върху важни за човека теми и моменти: неговата съдба, живот, смъртта, небесният съд и вечното Божие блаженство.”

 
“Разбира се, когато ние християните говориме за надеждата, за нас тя не е проекция за бъдеще или някакаво желание, не е светска действителност и обикновено чувство, а е Някой и Този Някой е Който е бил тук на земята сред хората, и Който пак ще се завърне. За християнина, надеждата е Исус Христос. Това е новото в християнския живот. За света, който обеднява поради иделогическите модели на живот, за младите, които търсят смисъла на живота, за човешката история и сърце, Исус е онази Надежда, която не разочарова. Това ние вестим, в това се състои християнската ни мисия, това Папата свидетелства със сила пред света в своята втора енциклика.”