Кардинал Карло Мария Мартини за Синода свикан от Папата на тема Словото Божие

(21.11.07) Тези дни бяха публикувани Lineamenta, основните насоки за Синода свикан от Бенедикт ХVІ за м.октомври следващата година на темата за Словото Божие. На общата аудиенция от 14 ноември Папата призова верните да четат често Библията и припомни думите на свети Йероним, който казва, че пренебрегването на Светото Писание е пренебрегване на Христос. Но какви биха могли да бъдат днес предложенията за “засилване”, както се казва в Lineamenta, на практиката за среща със Словото като извор на живот? Отговаря кардинал Карло Мариа Мартини, почетен архиепископ на Милано:

Отг. – Папата цитира свети Йероним, който казва, че пренебрегването на Писанията е пренебрегване на Христос. Хубаво бе от неговата страна, че наблегна – както това е правил и на други аудиенции – на четенето на Писанията. Смятам, че това, което би трябвало да се засили е преди всичко “lectio divina”, т.е. четенето на Писанието като извор на молитва. Това важи както за отделните верни, така и за групите. Вярвам, че засилвайки това четене се постига една голяма любов към Словото Божие и се откриват неговите съкровища.

В. – Кардинал Мартини, Lineamenta говорят за рисковете от прибързана и непълна интерпретация на Словото, рискове, които се раждат от идеологическия или чисто човешки прочит, без подкрепата на вярата. Какви са според Вас по-сериозните рискове днес отнасящи се до интерпретацията на Словото Божие?

Отг. – Тези рискове бяха изброени още в документа на Библейската комисия от 1993 г.; изложени са в тълкуването на изминалия век. Споменати са преди всичко тези, които биха могли да се нарекат “контекстуални подходи”, т.е. зависещи от контекста. Например свободният подход, който се концентрира върху разказвателни и пророчески текстове, осветлява дадена ситуация на потисничество, но рискува да пренебрегне други текстове и следователно да ограничи библейското послание. Съществува и “феминистки” подход, който има стойност разбира се, но както казва Библейската комисия, рискува да интерпретира тенденциозно текстовете. Съществува също така “фундаменталистки” прочит, който може би е най-голямата опасност, защото прочита Писанието без да се съобразява с историческия характер на библейското Откровение, следователно не приема истината на Въплъщението. Този фундаментализъм не държи сметка за развитието на евангелската традиция. Следователно това са прочитания, които можем да кажем, са преодолени, но остават винаги като опасност сред Божия народ.

В. – По повод интерпретацията, каква е задачата на Вероучителстването в служба на Словото Божие?

Отг. – Вероучителстването има една много важна задача, вече добре дефинирана от Втория Ватикански събор в документа “Dei Verbum”. В него се казва, че задачата да интерпретира Словото Божие е поверена само на живото Вероучителстване на Църквата, но допълва: това Вероучителстване обаче не е над Словото Божие, а му служи поучавайки само това, което е предадено. Следователно, Вероучителстването е в служба на Словото и е за автентичната интерпретация на това Слово.

В. – Бенедикт ХVІ настоява заедно с историческо-критичното тълкуване да бъде дадено наистина едно въведение към живото Писание като актуално Слово Божие. Как да бъде направено това?

Отг. – Тази настойчивост е много важна, защото не се ограничава само до външните аспекти. Актуализирането, както вече казах, е в “lectio divina”, т.е. един подход към текста на Писанието като нещо, в което Бог говори на мене или говори за мене и ме подканя да се моля, да Му отговоря. Следователно това е един жив, а не абстрактен подход, който аз често правех с много младежи и видях че мнозина от тях отговаряха с голямо внимание на тази интерпретация на Писанието.

В. – Също и на базата на вашия дълъг пасторален опит, смятате ли че днес рискуваме една евангелизация, един катехизис откъснат от Словото?

Отг. – Е, да. Този е винаги рискът, когато се цели една чисто интелектуална евангелизация, абстрактна и следователно не се държи сметка за Словото. Затова е важно именно в евангелизацията да се чете Евангелието.

В. – Накрая, кардинал Мартини, каква покана бихте отправили за завръщане към Словото?

Отг. – Бих отправил поканата още днес да се вземе Евангелието от Марко и да се прочете една страница, утре друга и така всеки ден да се чете по една страница и да се остава няколко минути в молитва. Смятам, че това би било най-добрият подход към Писанието.