Италианският свещеник, философ и писател Антонио Розмини е новия Блажен на Католическата църква

(18.11.2007) - На тържествена литургия в италианския град Новара, кард. Жозе Сарайва Мартенс, Префект на Конгрегацията за делата на светците, ще въздигне на Божия олтар Антонио Розмини – италиански свещеник, философ, политически теоретик и писател, смятан за една от основните фигури на католицизма през ХVІІІв.(1797-1855г.) Роден е благородническо семейство в Роверето, а после приема свещеническото ръкоположение. Основава монашески ордени, един от които е и “Института на Милосърдието, както мъжки, така и женски клон – “Сестрите на Провидението”, наричани днес розминияни. От Пий VIII получава специална мисия да въведе в апостолата така нареченото интелектуално милосърдие или да въвежда хората в измеренията и хоризонтите на религията, посредством разума. Посветил се изцяло на изпълнението на повереното пасторално служене в тази насока, достига до върховното му осъществяване, което фактически е и неговата блестяща гироична добродетел. По голямата част от живота си прекрава в Пиемонте, като се среща с крале, императори, министри, световно известни учени и разбира се най-обикновени хора от народа. Редовни събеседници негови събеседници са били Алекстандро Мандзони и основателя на салезианското семейство на дон Боско. Предава Богу дух на само 58 години. Но да чуем от настоящият Провинциален Настоятел на обществото на оо. розминияни, о. Умберто Мураторе в какво се духовното завещание на новия блажен за съвременния човек:

**********
“Две са характерните особености, които могат да послужат като пример за подражание: първото е свързано с миналото и ни учи, как Църквата възнаграграгдава верността на своите чеда и дори след време справедливо разпознава онзи, който с доверие се е поверил на нейната благочестивост, като не престава да я обича и е готов да страда заради нейното благо. Втората особеност – определя о. Мураторе – е че с въздигането на Божия олтар точно о. Розмини за света се разтваря една нова епоха и изгрява на хоризонта зората на надеждата. Днес хората страдат не толкова от материалната бедност, колкото от бедността на интелекта, на моралните принципи и от недостига на духовността в религиозната мисъл и живот. Всичко това – допълва о. Мураторе – е резултат на избледняването на интелектуалната подплата и на силната воля, сърцето да се ръководи преди всичко, най-вече и само от доброто. Розмини е богат именно с тези блага и съвременната Църква съвсем ясно сочи кой е пътят и какъв е начинът за хората днес, ако желаят да достигнат не само признанието тук на земята, но и блаженството на небесата”.

О. Мураторе допълва, като изтъква, че духовните писания на италианския мислител и свещенослужител са конкретни насърчения за освещаване на душата, в който процес, както се изразява Розмини, човекът носи със себе си всичко онова, което притежава: интелект, чувства, воля. “По пътя на мъдростта – пише той – разумът се обогатява, като черти познания и разкрива истини чрез вярата”. Следователно, за новият блажен живял през 800те години, тази връзка е била съвсем ясна, напълно приета и усърдно тълкувана и предавана на събеседници и вярващи.

“Можем да кажем, че Розмини е бил напълно благоразположен и разтворен за свръхестественото, за онази благодат, която спасява, за любовта, която извира и се подхранва от Христовия Кръст, от където слиза сред нас хората, за да бъде наше изкупление и вечно спасение.”