Бенедикт ХVІ: Примерът на Папа Войтила в защита на болните и възрастните

(17.11.07) - Да се защитава смело приматът на живота и достойнството на човешката личност, особено възрастните и болните. Този апел отправи Бенедикт ХVІ на аудинецията за участниците в ХХІІ международна конференция на Папския съвет за санитарните дейци на тема “Пасторалната дейност в грижата за възрастните болни”. Папата припомни и примера на своя обичан предшественик Йоан Павел ІІ, който през годините на болестта насърчаваше винаги лекарите да не отстъпват никога пред изкушението на евтаназията. Папата бе поздравен от кардинал Хавиер Лоцано Бараган, председател на ватиканското ведомство. Бенедикт ХVІ призова учените и лекарите, както и политиците, да не забравят, че “изкушението на евтаназията се явява като един от най-алармиращите симптоми на културата на смъртта, напредваща особено в богатите страни”. Светият Отец използва думите на Йоан Павел ІІ в енцикликата Evangelium vitae и именно на примера на Папа Войтила пред страданието, пожела да посвети един силен пасаж от своето слово:

При не един повод, почитаният мой предшественик Йоан Павел ІІ, който особено по време на болестта даде един пример на вяра и смелост, насърчаваше учените и лекарите да се ангажират в проучването за превенция и лечение на болести свързани с остаряването, без никога да отстъпват на изкушението на евтаназията.
 
Това задължение, допълни, “засяга и санитарните дейци”, които трябва да бъдат “служители на живота във всички негови фази”, особено в тези белязани от болестта. “Необходим е един цялостен ангажимент – бе неговото насърчение – за да бъде зачитан човешкият живот не само в католическите болници, а във всяко лечебно заведение”. Папата се спря и на грижата за възрастните болни. Възрастта, каза той, се отличава с фазите на светлини и сенки, които повдигат някои въпроси. Поставя се въпроса, отбеляза, “дали има смисъл съществуването на едно човешко същество, което е в тежко състояние, защото е възрастно и болно”. И още, продължи, се поставя въпроса “дали, когато предизвикателството на болестта става драматично, не е моментът “евтаназията да се приеме като едно освобождение”, вместо “да се продължава да се защитава живота”. Въпроси, от които християнинът не може да се изплъзне.

С тези въпроси трябва да се съобразява този, който е призван да придружава възрастните болни, особено когато изглежда че са загубили възможността за изцеление. Днешният манталитет често пъти клони да отхвърля тези наши страдащи братя и сестри, като че ли са само един “товар” и един “проблем” за обществото. Който притежава чувството за човешкото достойнство знае, че те трябва да бъдат зачитани и подкрепяни докато посрещат серия трудности свързани с тяхното състояние.

 
Светият Отец не пропусна да обърне внимание на ролята на семейството в грижата за възрастните. Важно е, каза той, “възрастните болни да могат да прекарат последния период от живота в своя дом и да се подготвят за смъртта в атмосферата на семейната топлина”. От друга страна, допълни, дори когато се наложи настаняването в санитарни структури, не трябва никога да липсва “връзката на пациента с неговите близки”. В най-трудните моменти, подчерта, болният трябва да бъде “окуражаван да намери сили да понесе изпитанието в молитвата и с утехата на Тайнствата”. Болният трябва да бъде обкръжаван от братята, бе насърчението на Светия Отец, “което е истинската цел на пасторалната грижа за възрастните хора”.

Пред страданието и болестта вярващите са призвани да не губят спокойствието, защото нищо, дори смъртта, не може да ни раздели от любовта на Христос. В Него и с Него е възможно да бъде посрещнато и преодоляно всяко физическо и духовно изпитание и именно в момента на най-голяма слабост, чувстваме плодовете на Изкуплението.

 
Господ е, завърши, който “преобразява съществуването давайки спасителен смисъл и на болестта и на смъртта”. От тук, насърчението към санитарните дейци и всички верни да “разпространяват винаги евангелието на живота”.