Сектите (5): Ню Ейдж

Всички, поне един или два пъти, сме се сблъсквали с феномена на така наречения Ню Ейдж (New Age) познат още като Новата Ера или Ерата на Водолея. И няма човек, който намирайки се пред тези наименования да не се запита какво означават.


Какво в действителност е Новата Ера?
Независимо привидната невъзможност да се опише този все още нов феномен, разследванията по тази материя са доста добре артикулирани, за да можем да представим четири определения или описания, които ни позволяват в тяхната цялост да изградим една доста точна престава за това ново явление. Четирите описания, дадени от последните дебати по тази тема, могат да бъдат разделени на психологично, историческо, социално и доктринално ниво.


Психологическо описание
Новата Ера може да бъде преди всичко описана от психологична гледна точка като едно състояние на душата; като чувство, споделено от значителен брой от хора, че се намираш в една нова епоха, която се отличава от предишната с радикалните и качествени промени, не само в един, а във всичките сектори на човешкия живот. Чрез един “доминиращ ефект”, научните промени – действителни или не – би трябвало да провокират постоянно действаща верига от глобални промени, които никоя човешка дейност не би могла да спре. Тези промени могат да бъдат политически, артистични, културни, философски и религиозни.


Корените на Новата Ера, като душевно състояние, което оповествява тези глобални промени са от астрологично и политическо естество. От астрологическа гледна точка идеите на Ерата на Водолея се базират върху теорията, според която, слънцето сменя зодиакалното съзвездие на всеки 2016 години. Тази теория е много стара, тъй като намираме следи още по питагорово време. Нейната модерна версия води началото си от 1937 г. с отпечатването на книгата „Ерата на Водолея. Тайните на зодиака и бъдещето но човечеството”. Темата за Ерата на Водолея бива разпространена в Америка през 1960 година и става доста популярна сред младежите по цял свят с премиерата на музикалната комедия „Коса” (1968) и песните, възпяващи тази нова Ера.


Историческо описание
Новата Ера естествено е нещо повече от душевно състояние. По-подробните културни анализи свеждат Новата Ера до категорията на т.н. „ревайвал” или „движението за пробуждане”, много добре познато на историците, изучаващи религиите, преди всичко в англо-американската среда. В това отношение е интересен факта, че независимо че последователите на това ново явление биват атакувани по един остър начин от петдесятниците, не липсват учени които предлагат едно сходство между тези две движения. Това сходство произлиза от факта, че тези две движения се раждат като „движения за пробуждане”.
От историческа гледна точка, е погрешно да се твърди, както се случвало и при други религиозни феномени, че Новата Ера се заражда в Америка. За съжеление това движение са заражда в християнска Европа, още през 20-те години на миналия век, от идеите на Алис Бейли и със схизмата породила се от тях. В последствие тези идеи стигат до Америка, откъдето се разпространяват и по целия свят.


Социологично описание
За социолозите Ерата на Водолея винаги е представлявал един труден проблем за разрешаване. В действителност, този феномен не позволява по никакъв начин да бъде определен в една от категориите използвани за съвременните религиозни феномени, като нови религии, нови религиозни движения или нови магически движения.


New Age по никакъв начин не може да бъде определен като движение, тъй като няма ръководители – най-много да има един „говорител” - няма седалища, официални органи, структури, не е група към която да се присъединиш и в която да се запишеш. Може да бъде определено само използвайки една категория, коята е била намерена от учените точно във връзка с изучаването на Новата Ера, и което е много различно от наименованието „движение”. Термина който бива използван е „network” или “мрежеста структура”. В действителност това е мрежа от групи, имащи общи идеи, но които не биват обвързани от йерархии и структури, дори доста често ги отбягват. В общи линии тези мрежи могат да се разделят на три основни, на които опорната точка е Новата Ера. Това са алтернативните духовности, алтернативните терапии и алтернативните политики.


Мрежата на алтернативните религии включва всички които се интересуват от свещенното, но са в търсене на нещо различно от християнската традиция, която от векове характеризира религиозния западен живот.
Мрежата на алтернативните терапии вкличва хората, които се интересуват от алтернативна медицина и от доброто психо-физическо състаяние.
Третата група включа онези, които се интересуват от алтернативни политики, произлизащи от екологичните теории и разработени през 1972 година.


Доктринално описание
Специфична черта на този феномен е че няма една определена визия за света и своя доктрина. Те проповядват абсолютната свобода от всичките визии за света и всички доктрини. В общи лини тяхната доктрина може да се обобщи в шест основни теми:


Истината – според тях не съществуват абсолютни истини. Но това не е нещо ново, защото относителността е древна, както и философията. Но специфичното в Новата Ера е това, че всеки може свободно да създаде своя свят, и всеки един свят ще има своята истина, която е нито по-истинна, нито по фалшива от тази създадена от някой друг.


Религията – основния елемент, общ за всички течения в Новата ера е че религията е заменена с една относителна духовност. Според тях всички религии са израз на митове и архетипи, и следователно всички религии имат една и съща стойност, с изключение на християнството, което се е отдалечило от чистотата на първите митове. Практическото заключение е, че Новата Ера проповядва един чист синкретизъм.


Бог – Новата Ера говори с желание за Бог, но той един личен Бог:нещо като космически фон, постоянна космическа енергия, коята се изразява във всички живи същества, в Земята и във вселената. Бог за Новата ера е преди всичко един пантеистичен Бог.


Човек – според тях във всеки един от нас се намира една божествена искра, която е същата космическа енергия в една от многото си свои изяви. Човек е един вид бог, който може всичко, но за съжеление е постоянно подвластен на една тиранична сила, наречена карма, или тежестта на миналите животи, които постоянно го подтискат.


Христос – Новата Ера говори с желание за една действителност наречена Христос, но водейки се от една езотерична и гностична традиция, се стреми да раздели Исус от Назарет, като историческа личност, от Христос. Исус според тях не е бил Христос, или Месията, или не е бил по един по-различен начин от Буда и който и да е било друг, способен да влезе в контакт с божествената искра, която носи в себе си. Но въпреки всичко Исус, както Буда, заслужава да бъде почитан, защото е успял да влезе в контакт със своя Христос, но всеки един от нас може да влезе в контакт с „Христос” и следователно да стане „Христос”.


Морал – Новата Ера отхвърля понятието за грях и го замества с това на болест.


Нашето заключение
Относителната духовност предлагана от Новата Ера, като алтернатива на материалността, е един коктейл от синкретизъм и относителност, които представляват доминиращите черти на модерната религиозност. В днешно време все по често срещаме хора, които са „религиозни” по свой начин, но всъщност са религиозни по синкретичен, пантеичен и много често по гностичен начин.


Новата Ера отрича абсолютното, отрича Бог, но също обезценява и стойността на човешката личност. Отричайки личното присъединяване на човек към Бог, се превръща в едно течение, което е несъвместимо с християнскта вяра, тъй като за християните Бог е абсолютен, а не уловима енергия. Съществува само един Исус Христос и спасението не е форма на самопречистване, а дар от Бога, както и факта, че Истината не се измисля, а се получава.


Нека да не забравяме, че спасението идва от Христос, чрез Църквата, която е неговото мистично тяло, и че тази Църква е мястото, където човек среща Бог, който спасява.