Сектите (4): Сциентологична църква

Сциентологията (Scientology) е младо и ново алтернативно религиозно движение, родено през 50-те години на миналия век в Америка, по време на студената война, като реакция към комунизма и на преследването на всеки един заподозрян в шпионаж и сътрудничество с „червения” неприятел.


Кой е нейният създател?
Неин създател е писателят на научно популярни разкази Лафает Роналд Хабърд. По време на своята писателска кариера Хабърд започва да се интересува от способностите на човешкия разум и неговото действие. През 1950 година неговите „разследвания” биват публикувани в Дианетикс. Оригиналното заклавие на тази публикация е „Дианетикс. Модерната наука на умственото здраве”. Днес тази книга носи заглавието „ Силата на мисълта върху човешкото тяло”.


Какво в действителност е Сциентологията?
Тя се предствавя като клон на философията, който се занимава с развитието на човешките възможности и има притенциите да помага на хората да станат по-умели в решаването на своите проблеми и да постигнат по този начин своите цели. Очевидно е, че зад тези твърдения на Сциентологията се крият доста опасни страни. Централната идея лансирана от Хабърд е, че човешкия мозък е един оптимален и перфектен комютър. Сходството между човешкия разум и компютъра, според него е неоспоримо.


Светът описан от Хабърд в „Дианетикс” е разделен на две части: от така наречените „клиар” или рационалните и добре приспособени хора и от „отклонените” или нерационалните хора и тези с умствени проблеми. Целта на тази „наука”, т.е. на Дианетика, е да превърне всички „отклонени” хора в „клиар”. Но какво се разбира под понятието наука? Според обяснението на Хабърд, Дианетикс, може да се нарече наука само защото фунционира и няма нужда от хипотези които да я базират.


Според същия създател, върховният закон на вселената във всяко едно ниво е воден от заповедта „оцелявай!”. Механизмите на оцеляването на човешкия компютър се управляват от разума, който бива разделен на „аналитичен” или този който функционира добре и на „реактивен”, т.е. този, който в критични моменти прилага принципите на оцеляването по безразборен и ирационален начин. От „реактивния” разум се раждат безсмислените отговори, един вид грешки в паметта на нашия компютър, наречени „енграм”, съпоставени с комплексите от психоаналитичния език.


„Енграм”, според сциентолозите, са основната причина за съществуването на болестите, на неуспехите и на моралните вини.


Всяко човешко същество може да бъде водено от един аналитичен разум и от един реактивен разум. В този последен случай, само с присъединяването към сциентологията може да се върнем назад в нашето човешко съществуване в търсенето на „енграм”, до намирането на първия, корена на всички, който често са намира в пре-рожденната фаза или в предишните или бъдещи животи.


Това връщане назад в годините е наречено терапия на излушването или на правенето на изчисления. Това задължение на излушване е поверено на един обучен слушател, който трябва да приложи процедурите на Дианетикс с цел да намери този енграм и да го представи на съвестта на пациента. Един път намерен този енграм, пациента трябва да повтори разказаното няколко пъти, докато се освободи от отрицателността и изтрие болката от това откритие.


Според Хабърд, човешкото страдание не е дейност на индивида, а на тези които по някакав начин са ги наранили. Например, родителите никога не трябва да възприпятстват децата си, а да ги оставят свободно да се положат на тази терапия. Като най-голяма пречка за тази терапия са представени майките, защото се страхуват децата им да не разберат за минали епизоди, дори пре-рожденни, от които ще дойдат до познанието на изневери или не осъществени аборти. Можем да се запитаме, какво би провокирало това убеждение в един младеж положил се на тази терапия, и каква би била неговата реакция пред едно евентуално неприемане на тази терапия от страна на родителите.


Но можем да си зададем и много други въпроси, които безспорно ще се породат при едно по внимателно четене на Дианетикс. Например: ако „отклонените” са всички хора, които не са се подложили на терапията на „аудитинг” било то защото не я познават или защото не приемат идеите на Хабърд, тогава всички тези хора са умствено болни? Ако е така, то тогава тези които приемат идеите на Хабърд, няма ли да бъдат подтикнати да презират тези, които не са „очистени”, включително и собствените си близки и приятели?


В периода след публикуването на Дианетикс, се забелязва една промяна в мисленето на Хабърд, дължаща се на неговите убеждения за съществуването на минали животи. Тази идея не се приема от някои от основните подръжници на Дианетикс, защото Хаббард премества своя интерес отвъд човешкия разум, стигайки до развитието на идеята за съществуването на едно същество, което наблюдава разума, наречено „Тетан”.


След тази трансформация на мисленето на Хабърд, целта на процеса на терапията, не е вече тази да се премахнат енграмите, а много повече: процеса цели да върне, чрез цялостното откъсване от материалния свят, началния стадии на свобода, който човек е загубил.


Точно тази еволюция в мисленето на Хабърд, дава възможност на Сциентологията да се превърне в богословие и в религия. Само две години след първата публикация на Дианетикс, Хабърд създава „Асоция Хабърд по Сциентология”. Първата църква бива създадена през 1954 година по инициатива на някои последователи на Хабърд. От тогава тази организация се е разпространила по цял свят.


Какво кара хората да се присъединяват към нея?
Едно силно чувство на ентусиазъм, често еуфория, завладява този които влиза в това движение. На тези които са в първите крачки се казва: „Ние не ти налагаме нищо. За теб трябва да е вярно само това което ти се открива като истина. Но едно нещо е сигурно: Сциентологията функционира!”. В действителност, някой техники функционират, защото човек придобива доверие в себе си. Но кой може да твърди, че щом едно нещо функционира, е необходимо и всичко останало да бъде функциониращо?


Можем ли да приемем Сциентологията за религия?
От религиозна гледна точка, Сциентологията свежда религията до едно саморазвитие на човешкото его. Това е в пълен контраст с християнството, според което човешката личност не може да се спаси сама, защото спасението идва от Исус Христос.


Много често, християни доближени от членове на тази секта, биват успокоявани с думите: „Между вас и нас няма разлики”. Но в тяхните доктрини, в тяхното учение и идеи ясно се вижда, че Сциентология и Християнство са несъвместими. Преди всичко, защото спасението в християнството е едно понятие напълно различно от това за развитието на човешкия разум и на човешката личност. Спасението за християните е едно духовно понятие за хармония с Бог. Когато се изостави греха, който е дисхармонията с Бог, тогава се започва да се навлиза в спасението, което е плод на нашето сътрудничество с Бог, но преди всичко дело на Бог и на Светия Дух. Тези понятия отсъстват напълно в теориите на Сциентологията.


Друг важен аспект, който не може да бъде пренебрегнат, е възможността за прераждане, установен от тази секта. Това е в пълен контраст с християнството, което по особен начин се базира на посланието до Евреите, в което четем: „Установено е за човек да умре само един път и след след смърта е божия съд” /Евр. 9, 27/. Въз основата на този вдъхновен текст от Библията, християнина не може по никакъв начин да приема теорията за прераждането.


Ние като християни не можем да приемем това ново религиозно движение, защото от доктринална и практическа гледна точка е неъвместимо с никое християнско учение.