Послание на Бенедикт ХVІ за 1600 години от смъртта на св. Йоан Златоуст: "До кога ще пренебрегваме нашето спасение"

(08.11.2007) - По случай хиляда и шестотната годишнина от кончината на един от най-възторжените радетели за християнското единение Бенедикт XVI възпоменава със специално послание древният епископ на Константинопол, св. Йоан Златоуст, който още през IV век “смело се противопоставя на разединението сред Христовите последователи” и непоколебимо застава на страната на бедните, “осъждайки остро безотговорното разточителство на богатите и безразличие към тънещите в мизерия”. Това Папата изтъква с този официален документ до участниците в юбилейния форум, който протича в Института Augustinianum в Рим, един пореден и благотворен повод, да бъде обогатено познанието на християнското семейство относно благотворната мисия на този църковен отец, който и днес поучава и чиято харизма не губи своята свежест.

**********
“Самото названия – Йоан Златоуст – златна уста, вече дава да разберем – пише Папата в своето послание – че става дума за човек, който със своите проповеди, със словото е успявал да пали в човешките сърце пламъка на истинската вяра, огъня на християнската принадлежност. Св. Йоан Златоуст – допълва Негово Светейшество е притежавал умението да извежда до среща между християнското благовестие и елинистическата култура и най-вече да доближава до църковното учение обикновените хора. Това той върши и с издигнатите, но противопоставящи се на вярата, употребявайки не нападателната акресивна сила, а търпението и смирената учтивост. За неуморния проповедник от антиохийската църковна общност характерното е, че винаги е апелирал пред поверените му в епископската грижа да проследяват, уважават и изпълняват своя граждански дълг в защита на политическите и социални промени, но да не вършат това посредство насилието, а с умереност и диалог”.

Негово Светейшество споменава в своето послание за реформата, която през 398 год. св. Йоат Златоуст извършва за реда в свещенослуженето и насърчението “представителите на клира да живеят съобразявайки се преди всички с евангелските принципи: въздържание и отказ на лукс и материални боганства, скромност. Св. Йоан Златоуст раздава волни пожертвувания сред бедните и се обръща към богатите с покана “да приютяват в пищните си домове, онези които са принудени да преживяват без покрив и прехрана”. Светият Отец изтъква също, че тази му кампания и най-вече учение стават повод за зараждане на ненавист от страна на заможните властващи на онова време. Самата политическа власт се противопоставя на такъв вид мисия и древният епископ бива принуден да притърпи изгнаничество. Въпреки това обаче – четем още в папското послание – силната вяра на Йоан Златоуст не обезкуражава и не променя жаркия му апостолически дух, с който продължава всеотдайно да провежда своето свещнослужене”.

“За Литургичното божослужение, светецът - допълва Папата - подържа становището и неоспоримата истина, че Евхаристията полага вярващите тук на земята в пряка връзка с небесната действителност, така както това обещава Сам Гспод. Йоан Златоуст неуморно приканва поверените му души, редовно да се спират пред Божия олтар, но това да вършат не безотговорно и лекомислено, и не по навик или заради формалните изисквания на средата, а в стремежа им да са достойни за тази близост, искренни и с чист дух. Пречистяването е Тайнство, което трябва да бъде предшествано от Покаянието. Само тогава душата може да се надява на бъдещо спасение – е казвал често антиохийкият епископ.”

“Св. Йоан Златоуст – продължава Папата – никога не престава да насърчава за съзерцание на евангелските тайни и неуморно се стреми да разясни на вярващи и невярващи които са моралните поуки от тях, като подчертава, че общението с Тялото Кръвта Христови задължава човека да бъде милосърден към гладния, босия, голия и бездомния, към страдащия, към болните, за които епископът построява не една болница. Християнското милосърдие – пише Йоан Златоуст в своите духовни съждания не прави разлика между хората”. Антиохийският епископ - четем още в посланието на Бенедикт XVI - се отличава със своята помирителна мисия, която е насочена към пълното единение между източните и западните християни”.

Светият Отец приключва, като синтезира, че Йоан Златоуст е един от великите църковни отци от Изтока, убеден, че “когато една част от Христовата Църква страда, поради нанесени рани, то цялата Църква е болна. В Христовата Църква – споделя антиохийският епископ – няма място за деление, защото тя съществува не защото събраните в нея се деля, а поради факта, че разединените могат да бъдат обединени”.

Последните няколко реда от посланието на Бенедикт XVI са три сериозни и настоятелни въпроса:
“Колко време още ще останем сковани в тази тежка действителност? Колко ни е още необходимо, преди да съумееме да се пробудиме? До кога ще пренебрегваме нашето спасение?”
Ред. Кр. Кемалова