Неапол очаква Светия Отец Папата

(20.10.07) Утре Светият Отец Папата ще бъде в Неапол за една кратка визита, но изпълнена със силно пасторално значение. Едно насърчение за града, живеещ силни социални трудности, и който ще стане място и символ за отричането на всяко насилие. В Неапол утре ще се открие и годишната молитвена среща за мир, организирана от Общността Свети Егидий. По този повод в града ще се съберат лидерите на световните религии, които следобед ще се срещнат с Бенедикт ХVІ. Но нека се върнем назад в годините за кратък преглед на проведените досега молитвени срещи.

“За един свят без насилие”. Пет думи в едно само изречение, чието съдържание и смисъл са достатъчни, за да доловим стремежите и крайната цел на междурелигиозната молитвена среща 21-23 октомври 2007, свикана от Общността св. Егидий в Неапол. Не става дума за една първа от този род среща, защото насока и дух са тясно свързани със състоялата се в Асизи през 1987 ма, която продължава да вдъхновява религиите и културите за диалог и помирение. Но да обърнем поглед към всички тези изтекли 20 години, за да си припомним хронологически защо в сърцата на християните е останал така наречения асизки дух, прерастнал в реални измерения на миротворните дела, приобщаване и междуралигиозно общуване.
 
Месец октомври 1986 год. Тогавашният Светипетров Приемник – Йоан Павел ІІ, когото спокойно можеме да наречем пророк на мира, отправя навременна покана към лидерите на всички световни религии, да излязат от разединението, да се оттърсят от предрасъдъци, да преодолеят недоразумения и антагонизъм и молитвено да се сближат в името на най-ценното благо – мирът. Така, Папата поляк постави пред света предизвикателството на релагивизма и секуларизма и апелира за “пробуждане на съзнанието", което у всеки, независимо религиозното му верую, да напъти към истината, любовта и взаимното зачитане.

“Това бе зов за обща молитва въпреки различията в религиозните традиции и историческите етапи на деление. Молитвеното единение в Асизи доказа конкретно, че е възможно да се навлезе в контакт с Върховната сила, която надхвърля нашите човешки усилия и че мирът зависи преди всичко от това именно Свисше, което ние наричам Бог, и Който, като християни разпознаваме в лицето на Христа Исуса” – бе заявил Божият Раб Йоан Павел ІІ в словото си в Асизи през 1986 год. 2002ра отново откриваме икуменически акцент: “Настъпи време, в което изкушението на разединителната студенина трябва да бъде превъзмогнато - са неговите думи. Религиозният дух е този, който ни задължава да съпричастваме в Божията тайна, извор на доброто, на взаимното уважение и зачитане, на хармоничните братски международни отношения, основа на мира, а не на насилието и конфликтите”.

1987 год. с увереност запечата в златните страници на Христовата Църква истината, че общата междурелигиозна молитва е път към мира. 88ма напомни, че обединените от молитвата хора са истински радетели за мира в света, може би все още нереализирали се напълно миротворци, но по пътя, един ден да бъдат техните усилия основа на новия свят, в който насилието е само един горичв спомен от миналото. Това е и фактически идеята, прокарвана години наред от Общността св. Егидий в духа на Асизи, по земите на Средиземноморието, в Близкия Изток и навсякъде по света.

След двете поредни срещи в Рим, не се забравя Симпозиумът във Варшава през 1989та:
“Никога повече война” – тези три думи отекнаха по улиците на родината на Папа Войтила, които той произнесе по случай 50тата годишнина от началото на трагичната за човечеството Втора Световна Война с първият подпален от агресията град - Варшава.

През 1990та година в гр. Бари се пристъпва към двудневна среща, за която основателят на Общността св. Егидий – проф. Рикарди определя: “Много често невежеството и самоизолацията на вярващите извежда до предубеждения, порегрешни становища и увеличаване на разединителните разстояния". Тази именно тогава атмосфера се чувстваше между Изтока и Запада, в надвечерието на първия военен конфликт по територията на Персийския залив. Въпросът беше: “как е възможно да се върви напред в един свят, в който преградите се преумножават?”

Следват молитвените срещи в: Малта 1991 год., в Брюксел на тема “Европа, Религии и Мирът” и 93та год. в Милано, която не напразно обхвана всички съществуващи условия, проблеми и трудности, обобщени с фразата “Земята на човеците, стон и просби към Бога”. Тогава кард. Карло Мария Мартини със загриженост говори за тежката криза по територията на Балканския п-ов, за забравените африкански държави и настъпващата глобализация, за заплахата на фондаментализма, национализма и фанатизма. През 1994 год. сме отново в Асизи, обединени за молитвена среща на темата – “Приятели на Бога. Сведетели на мира”. 95та – домакин е гр. Флоренция, само два дни след постигнатото споразумение във Вашингтон между Израел и Палестина. Темата гласи “Земи и небеса на мира”.

Така, достигаме до първите десет години след историческата среща в Асизи и този път молитвеният юбилей протича пак в родния град на миротвореца св. Франциск. “Мирът е името Божие”. Другите десет години до днес преминават всяка една със своята особеност и всяка една със своята многозначителна тема, които една след друга се нанизват на скъпоценната огърлица - апелът на човешкият род да бъде мирът достигнат в името на Бога, за благото на човека и всички народи. Падова, Букурещ, Генуа, а през Свещената 2000на година в Лисабон Общността св. Егидий обединява представителите на отделните религии и култури, като центрира нуждата за общ и плодотворен диалог.Това е преходът към новото столетие и навлизането на света в третото хилядолетие, носещи със себе си предизвикателства и международни проблеми, които до днес възпрепятстват крайното изграждане на мирното съжителство. 2004 год. зове за обновен хуманизъм и в Милано разтваря за разговор една от важните за Христовата Църква теми – икуменизмът, връзките и отношенията с братята и сестрите православни, мюсюлмани, евреи и будисти.

“С оръжията не се разрешават проблемите. Войната не е пътят за премахване на напрежението, а е повод за неговото задълбочаване” . Това остави в завещание Йоан Павел ІІ за всички народи тук на планетата. След трагичния 11 септември - Московският Патриарх – Алексий ІІ наддаде глас срещу надвисналата опастност над човечеството – тероризмът. Днес, Папа Бенедикт XVI настоява за неотклонение от асизкия дух, за обновен и още по-тесен междурелигиозен диалог, за добро желание в отдаване доверие един другиго и за постоянна, искрена молитва към Всевишния, да дари Бог света с мир. По тази линия молитвените срещи продължават без да заглъхва или отслабва надеждата, че човешкото семейство ще победи предизвикателствата на силата на злото.