Св.Тереза от Лизьо учи християните да бъдат мисионери в местата, където живеят: писмо на Бенедикт ХVІ до кардинал Диас по повод 80-годишнината от обявяването на Светата Покровителка на мисиите

(01.10.07) Всеки християнин да бъде “мисионер там, където живее”, такава каквато беше Света Тереза от Лизьо, която въпреки че никога не бе напускала Кармелитския манастир, живя “по свой начин истинския мисионерски дух”, давайки на света един нов духовен път и насърчавайки раждането на звания. Това пише Папа Бенедикт ХVІ в писмо до кардинал Иван Диас, префект на Конгрегацията за евангелизиране на народите по повод Годината на Мисията във Хранция и 80-годишнината от обявяването на Света Тереза от Лизьо за покровител на мисиите заедно със Свети Франциск Ксаверий. Първи октомври е денят на литургичната памет на Света Тереза на Детенцето Исус, която умира едва 24-годишна оставяйки едно свидетелство за любовта към Христос и към Църквата. Сестра Тереза от общността на монахините Кармелитки от Рим обяснява в какво се състои “малкият път” на френската монахиня, живяла в края на 18 век:

Отг. – Званието на Тереза е да бъде съпруга на Исус. Бидейки съпруга на Исус тя желаеше да стане майка на душите, за което бе казала: бих искала да имам званието на лекаря, на пророка, на апостола... Същевременно чувства цялото свое нищожество, разбира че не може да достигне тези свои големи идеали. Тогава, своеобразието се състои в това, което тя нарича “асансьор”: оставя се в ръцете на Исус и там открива, че любовта – както Папа Бенедикт казва в Deus caritas est – обгръща всички звания и казва: “Аз ще бъда любов, така ще правя всичко: ще бъда лекар, апостол, мъченик...” достигайки практически всички звания.

В. – По какъв начин вие които сте нейните духовни дъщери, свидетелстването любовта в живота Света Тереза на Детенцето Исус?

Отг. – Харизмата на Монахините Кармелитки на Света Тереза е да разнасят това, което сме изпитали в съюза с Бог – т.е. нашият молитвен живот, пиейки от любовта на Бог – и заразявайки ближния, млади, възрастни. Мисионер за мене означава да заразявам с любовта и радостта всеки брат, когото срещна: отваряйки вратата на дома или пътувайки с метрото, автобуса, във всички среди. А също и посредством молитвата, когато сме изпълнени с Него, земният глобус е в нашите ръце и можем да разнасяме евангелското послание оставайки в манастира.

В. – Би ли могло да се каже, че в своето време Тереза държеше в ръце земния глобус, без да напуска манастира...

Отг. – Да, без да излиза от манастира. Но има нужда от мисията тук и навсякъде, защото някои са призвани да се борят в първите редици. Според Тереза на Детенцето Исус обаче, молитвата те прави съучастник във всемогъществото на Бог. С молитвата можеш да преминаваш от север на юг, от изток на запад по планетата, достигайки военни огнища, социални несправедливости: тя е могъщото оръжие, което не познава времена и разстояния. Тереза на Детенцето Исус бе една монахиня мисионерка, апостолски ангажирана.