Епископите, "ангели", които носят на човека Божиите неща: на празника на Светите Архангели Михаил, Гавраил и Рафаил, Бенедикт ХVІ хиротониса шестима нови епископи

(29.09.07) Човеците трябва да станат “ангели едни за други”, но тази задача е свойствена за един епископ, призван чрез благодатта и свещенослуженето да бъде един посредник между Бог и човеците. Тази е мисълта, с която днес в Базиликата Свети Петър, Бенедикт ХVІ председателства и придружи освещаването на шестима нови йерарси, в деня, в който Църквата чества празника на тримата архангели, Михаил, Гавраил и Рафаил.

Посланици между небето и земята, между величието на Бог и мизериите на неговите чеда. Ангели като Михаил, който прави място за божественото, от което понякога човекът би искал да се освободи. Ангели като Гавраил, който носи Христос в сърцето на човека, както Архангелът направи с Мария в деня на Благовещението. Ангели като Рафаил, лекарят който пречиства любовта между мъжа и жената, който изцелява слепотата на този, който не вижда небесните неща. Епископът е този, който отваря небето и земята както Ангелите, които стоят до Бог и носят неговия допир на човечеството.

В проповедта Бенедикт ХVІ очерта уникалната мисия на епископа. Направи го в базиликата Свети Петър, в деня на епископското ръкополагане на шестима йерарси: полякът монс.Миечислав Мокржицки, помощник на кардинал Мариан Яворски в украинския архидиоцез на Лвов за католиците от латински обред; монс.Джанфранко Равази, назначен за председател на Папския съвет за култура и на Папските комисии за културните блага на Църквата и за Сакрална археология; архиепископ Томазо Капуто, който ще бъде апостолически нунций в Малта и Либия; архиепископ Франческо Джовани Бруняро, пастир на италианския архидиоцез Камерино-Сан Северино Марке, новият префект на Ватиканския таен архив, монс.Серджо Пагано и секретарят на Префектурата за икономическата дейност на Светия Престол, монс.Винченцо Ди Мауро. На тях Бенедикт ХVІ припомни, че в древната Църква епископите са били “квалифицирани като ангели”, защото тяхната служба напомня за самата природа на тези небесни създания:

“Те са посланици на Бог. Носят Бог на човеците, отварят небето и така отварят земята. Именно защото са до Бог, могат да бъдат много близо и до човека. Бог е по-близък до всеки от нас, отколкото сме ние самите. Ангелите говорят на човека за това, което е неговата истинска същност, за това, което в неговия живот често пъти е покрито и заровено. Те го подтикват да се върне в себе си, докосвайки го от страна на Бог. В този смисъл ние човешките същества също трябва винаги отново да ставаме ангели едни за други – ангели, които ни отдалечават от погрешните пътища и ни насочват винаги отново към Бог”.
 
Знаците на освещаването, което Бенедикт ХVІ председателства обкръжен от кардинали и епископи, дадоха сакраментална форма на неговите думи. Полагането на ръцете, неговите и на други йерарси над коленичилите кандидати, книгата на Евангелието отворена над тяхната глава, помазването с осветеното масло, връчването на пръстена, на митрата и на жезъла, представиха знаците на едно духовно обличане, чиято основа бе очертана от Папата в мисията изпълнена от тримата Архангели. Михаил, каза Папата, “защитава каузата на единствения Бог”, против вечната “самонадеяност” на този, който смята че Бог е една “пречка” за нашата свобода и от когото трябва да се освободим.
Архангел Гавраил, който известява раждането на Исус на неговата Майка е този, който изразява желанието на Христос да влезе в сърцето на човека. “Господ – каза Папата – стои пред вратата – пред вратата на света и пред вратата на всяко отделно сърце”. Една задача, за която епископите по подобен начин са призвани да посвещават всеки ден своите сили и разум.
Накрая, Свети Рафаил, лечителят на душевните рани на човеците, които не познават или отхвърлят истината и любовта. Свещената традиция, припомни Бенедикт ХVІ, приписва на Рафаил изцелението на човешката любов, защото “изгонва демоните”, които нарушават единението между мъжа и жената. И накрая, води до изцелението и на “слепите” за небесните неща.

“Всички знаем, каза завършвайки Светият Отец, колко много днес сме застрашавани от слепотата за Бог. Колко голяма е опасността от всичко това, което знаем за материалните неща и с тях сме в състояние да правим, като ставаме слепи за Божията светлина. Изцелението на тази слепота посредством посланието на вярата и свидетелстването на любовта, е службата на Рафаил, поверявана ден след ден на свещеника и по специален начин на епископа”.