Гeoполитиката на Светия Престол и Балканите

От две хиляди години Църквата е „първата истинска глобална институция” на света , докато само в последно време усилено се говори за глобализация. Това твърди Фабрицио Мастрофини, журналист и писател, който живее в Рим и работи от 1987г. в Радио Ватикана, като редакционен координатор и отблизо следи международните пътувания на Папата. На „геополитиката” на Светия Престол и проблематиката на Католическата църква по света Мастрофини ще изнесе лекция на 18 септември по покана на Дипломатическия Институт в София. На 15 и 16 септември Мастрофини ще изнесе и две лекции по комуникация в Софийско-Пловдивският диоцез по покана на енорийския свещеник в Белозем, о. Кжищоф Кужок. През 2002г. Фабрицио Мастрофини придружаваше Йоан Павел ІІ по време на посещението му в България. През септември в Рим излезе последната му книга „Ратцингер за невярващите”, посветена на Бенедикт ХVІ и диалога му със света. Фабрицио Мастрофини участва и в новия проект на Ватиканския Телевизионен Център, съвместно с Радио Ватикана и други институции и католически телевизии по света.


*********
Каква е връзката между „геополитиката” и Църквата или между една духовна институция и проблематики от политически характер?

"Църквата винаги е била глобална, дори е истинската институция конкретизирала глобализацията още от първите векове на християнската ера, разпространявайки се и укрепвайки по целия познат до тогава свят. Днес Светият Престол има сключени дипломатически отношения със 174 страни и територии в които присъства Апостолически нунций и акредитиран посланик във Ватикана от страна отделните държави. Светият Престол използва своя морален и международно признат авторитет за благото на Църквата и на целия свят, а като морална институция смята, че неговата мисия трябва да включва и постигането на мира, укрепването на справедливостта, защитата на основните човешки права, защитата на бедните и слабите. Светият Престол се стреми да следва тези два аспекта от своята мисия (църковен и морално-политически), чрез средствата с които разполага, включително дипломацията и по-точно чрез двустранната и многостранната дипломация. Все пак, трябва да се припомни, че първия агент на папската дипломатическа дейност е самия Папа. Чрез своето пастирско служение, слова, пътувания и срещи, които обвързват цели народи с техните правителства, той може да вдъхнови политическите отговорници, да ориентира социални проекти и понякога да осъжда системи и идеи, които засягат човешкото достойнство и по този начин заплашват световния мир.

Какво е отношението на Католическата църква към балканския регион и каква е нейната стратегия днес?
Това е отношение се базира на особената натура на действие на Св.Престол и на Католическата църква с намерението да нараства положителната роля на ония ценности, които вдъхновяват хората от нашето съвремие. Йоан Павел ІІ посети по-голямата част от балканските страни, а словата му следват една логическа линия: припомняне историята на страната, след това историята на Църквата, която допринася за развитието на народа и държавата и накрая ролята на всяка отделна страна в широкия контекст на Народите. Бенедикт ХVІ продължава тази линия на абсолютна приемственост, като заявява, че истинската религия трябва да се противопоставя на всякъкв тип насилие и че е погрешно онова насилие в името на религията или което намира оправдание чрез религията. Посланието е ясно, независимо дали е отправено от Балканите, Близкия Изток или от Турция, тъй като ни посочва актуалността на проблематиката, която засяга всички нас и която трябва да обвърже всички „хора с добра воля” – както казва Йоан ХХІІІ – и да работят на общия терен на соицалното развитие и диалога.

Преди лекцията в Дипломатическия институт, на 15 и 16 септември, ти ще проведеш и две лекции по комуникация за младежите от Софийско-Пловдивската епархия. Как се роди тази инициатива?
Инициативата е плод на тесните контакти с Радио Ватикана, установени по време на апостолическата визита на Йоан Павел ІІ в България през 2002г. Тези папски посещения са също така и удобен случай за опознаване и създаване на връзки с отделните страни и локалните църкви. Така при моето първо посещение в България се запознах със журналисти от водещи български медии, както и с представители на католическия клир, между които и о.Кжищоф Кужок. Инициативата за курс по комуникация за младежи се ражда от необходимостта от формация във Католическата църква върху деликатния, труден и възлов терен на комуникациите. Тя е конретен плод от Третата световна среща на българските медии, която се проведе в Рим и Ватикана през май т.г. и в която участва о. Кжищоф. Убеден съм в необходимостта от подходяща медийна формация във Католическата църква и мисля, че Радио Ватикана може да бъде един мост към нейната реализация.


Каква може да бъде ролята на Радио Ватикана в отношенията между локалните средства за комуникация на Църквата в България?
Радио Ватикана се намира в един много важен период, тъй като мобилизира своите нови способности за контакт с локалните църкви по цял свят, за да посрещне новите предизвикаталства. Радио Ватикана полагага акцент върху Интернет и с това преминава границите на радиоизлъчването, което бе немислимо до преди няколко години. Благодарение на своите програми на 40 езика и Интернет, Радиото на Папата става проводник на християнството и католичността в социалната, икономическата, политическата и културната области, дори и в спорта, което обвързва голям брой слушатели. Това е наистина нов „знак на времената”. По този начин Радио Ватикана може да бъде в служба и на другите църковни реалности, като стимул и възможност за информация, диалог и формиране, най-вече на младите, за да могат да станат мултипликаторти на мъдростта на Църквата и убедителни свидетели на християнската вяра".