(10.09.2007) - Равносметка за папската визита в Австрия прави директорът на Ватиканския
пресцентър и генерален директор на Радио Ватикана, отец Федерико Ломбарди:
******** „Както
Папата, така и кардинал Шьонборн, заявиха че са много доволни от визитата. Мисля,
че и Църквата в Австрия, която обича Папата, е останала също много доволна. Това се
видя и с голямото участие на верните на литургията в Марияцел и в катедралата „Св.Стефан”.
Затова и насърчителното послание на Папата бе много важно. Надявам се словата на
Папата, отнасящи се за австрийското общество, особено в Хофбург, който разшири европейските
хоризонти, както и словото към дороволците, ще дадат своите плодове. Както винаги,
папските слова се характеризираха с голяма дълбочина, сила и духовно богатство. Върху
тя можем отново да върнем и размишляваме, особено ако се замислим за темата за поклонничеството
и тази християнска духовност, която намира в Христос опора за собствената вяра. Именно
в тях може да намерим ентусиазма и радостта от нашето милосърдие в ежедневието и
смятам, че тези теми ще имат дълъг живот.
С какви думи и образи ще
запомните това папско поклонничество? Литургията в Марияцел под проливния
дъжд е символичната картина на тази визита, тъй като на нея се видя християнския народ
дошъл на поклонничество заедно с Папата. Въпреки трудностите, той остана верен и
изживя с ентусиазъм срещата с Папата. Затова мисля, че литургията в Марияцел ще се
запечата в паметта от това поклонничество. Разбира се, имаше много красиви моменти
и на литургията в катедралата Св.Стефан, както и на срещата с доброволците. Останах
много впечатлен от проповедите, произнесени от Папата на немски език, който разбирам
добре. Особено проповедта в Марияцел, тъй като атмосферните условия бяха много тежки,
която за мен ще остане една от най-хубавите произнесени от БенедиктХVІ с неговата
дълбочина и духовен финес. За мен това бе един върховен момент. На родния си език
Папата направи синтез между теология и духовност и между вяра и духовен опит с такава
сила, която според мен ще остане като ценен документ за Църквата”.