Как Църквата да говори с външния свят

В този бързо променящ се свят на комуникациите е жизнено важно да се комуникира, да се каже на другите кои сме и какво правим. Трябва да се формира общественото мнение, но и да се информира. Ние като християни, като епархия, енория или група има какво да кажем на другите и имаме дейности, които искаме да покажем. Има различни начини за комуникация и различни средства за нейното осъществяване. При избора трябва да се водим от това за кого е предназначено съобщението и какво точно искаме да кажем. Има и различни видове медии: от по-традиционните до най-модерните: от вестника до SMSа.


За да научат другите за нашите дейност като енория, група или епархия може да използваме различни начини. Ето някои от тях:


Съобщение за медиите (Прес релийз)
Съобщението за медиите е един от начините да се получи разпространение на новините от страна на другите медии. Основните характеристики на едно добро съобщение за медиите са най-малко пет.


1.Съдържанието. Медиите са направо заливани от съобщения и това ги кара да бъдат все по-избирателни. Ние пишем съобщение до медиите, само когато имаме наистина новина, защото това придава достоверност на нашата информация. Това може да бъде някоя по-особена дейност, работа с бедните или акция на солидарност или пристигане в енорията на важен гост, но не традиционният летен лагер за младежи на една от многото групи в енорията.


2.Начинът на писане. Една новина може да събуди интерес или не взависимост от това как е написана и към кого е отправена. Така че тя трябва да е различна взависимост от крайния получател и на различните получатели трябва да бъде изпращана в различна форма.

3. Разделянето на абзаци. Медиите имат право да съкращават или да режат изпратеното им съобщението, взависимост от реалния интерес и мястото, което могат да му отделят. Една от причините, поради които съобщенията биват изхвърляни е, че те не могат да бъдат съкращавани, а не можем да претендираме медиите да ги пренаписват в по-подходяща форма. Така че съобщението, дори да е дълго, трябва да бъде построено като шаблон, с кратки абзаци, всеки един от които е като самостоятелна единица, за да могат да се публикуват един или повече абзаца, без да се променя значението на информацията. Затова:ясен език без двусмислици; връзка между различните теми, внимание към повторенията; краткост; яснота и при графичното оформяне; винаги да има телефон за обратна връзка( най-добре мобилен) за допълнителна информация.

4. Заглавието. Хубаво е да се слага заглавие, защото то позволява веднага да става ясно за какво става дума. Заглавието трябва да е кратко, почти като слоган, но със задачата да информира веднага.

5.Проверката. Винаги да се проверява няколко пъти текста, за да няма грешки, най-вече телефонните номера или адресите.


Пресконференция
Тя се огранизира много трудно и трябва да бъдем сигурни в резултата, тоест че журналистите ще дойдат. Пресконференцията е моментът, в който се викат журналистите (радио, телевизия, преса) по важен повод и когато съобщението до медиите не е достатъчно.


Пресконференцията е полезна при следните случаи:

- когато енорията или епархията трябва да даде важни новини, които имат нужда от коментар;


- когато е нужно да се покажат видео материали, за да се представи една тема;


- когато се счита за подходящо масмедиите да влязат в тематиките или в живота на енорията или на епархитя.


Пресконференцията ще бъде по-успешна, ако бъде водена от важна личност, например епископът или енористът или някой известен енорияш(професор или политик). Има нужда от модератор, който да дава думата на публиката(кой ще говори пръв, кой след това, за колко време) и координира въпросите на журналистите. По-добре е ако в началото на пресконференцията се раздадат някакви материали. Достатъчен е един лист, който да представи причините за свикването на пресконференцията, разглежданите теми, присъстващите и тези, които ще говорят. Това кратко представяне трябва да бъде много добре оформено. Много важен е и часът:обикновено пресконференциите се правят малко преди обяд, най-подходящия час е 11.30.


Интервю
Преди всичко трябва да се познава типът вестник, радио или телевизия, за която се прави и в какъв контекст ще бъде поместена. Ако става дума за радио или телевизия да се уточни продължителността на итнервюто, да се дават кратки, ефикасни отговори, за да не се налага журналистите да „режат”. Наше право е да искаме ако не точните въпроси, то поне темите, по които ще се говори, за да се подготвим и ако е нужно да дадем и материали.


В този случай ролята на отговорника по комуникациите е да приготви много добре интервюирания (енориста, епископа) с хипотетични въпроси, за които да се изработят подходящи отговори. Трябва на всяка цена да се избягва църковната терминология, да не се говори за общението на еклезиолозите, за презвитери и презвитерииум, за пасторален живот, средства за социална комуникация и др., за да се избягват неясноти и за да не се налага журналистът да отваря специализирани речници, за да разбере за какво става дума.