2007-07-27 15:35:53

Послание на Папата за световната среща в Сидни 2008


RealAudioMP3 Наближава срещата на младежите с Папата в Лорето и някои вече стягат раниците, където ги бяхме оставили след Кьолн. За 23-та младежка среща в Сидни догодина обаче участниците трябва да подготвят по-голяма раница, защото там по-особен начин ще усетят въздействието на Светия Дух и колкото повече успеят да отнесат от него вкъщи, толкова по-добре. Именно такава е и темата на голямото събиране „Ще имате сила от Светия Дух, който ще слезе върху вас и ще ми бъдете свидетели.” Ще припомним, че срещата ще се състои през 2008 г. от 15 до 20 юли. Вече са се записали 137 хиляди младежи. Световните младежки срещи обикновено изискват голяма подготовка, неизменна част от която е традиционното послание на Светия Отец по случая, оповестено тези дни


Послание на Папа Бенедикт ХVІ по случай ХХІІІ Световен младежки ден

Скъпи младежи,
Винаги с голяма радост си спомням за различните моменти, прекарани заедно в Кьолн, през август 2005 г. В края на тази незабравима проява на вяра и ентусиазъм, която е запечатана в моя дух и в моето сърце, ви поканих на следващата среща, която ще се проведе в Сидни, през 2008 г. тя щи бъде ХХІІІ Световна младежка среща и ще е на тема : „Ще имате власт от Светия Дух, който ще слезе върху вас и ще ми бъдете свидетели” (Деяния 1,8) Водещият мотив на духовната подготовка за срещата в Сидни е Светият Дух и мисията. Ако през 2006 се бяхме спрели натемата за Светия Дух като Дух на истина, през 2007 ще се опитаме да го открием като дух на любов, за да тръгнем после към Световната младежка среща 2008, разсъждавайки върху Духа на сила и на свидетелство, който ни дава смелост да живеем Евангелието и способност да го възвестяваме. Затова е много важно, всеки един от вас, младежи, в своята общност и със своите възпитатели, да може да разсъждава върху този герой от историята на спасението, който е Светият Дух или Духът на Исус, за да постигне тези високи цели: да познае истинската идентичност на духа, най-вече слушайки Божието Слово в откровението на Библията; да се осъзнае неговото продължително активно присъствие в живота на Църквата, откривайки, че Св. Дух е като душа, жизнен дъх на отделния християнски живот, благодарение на тайнствата на навлизането в християнството- Кръщение, Миропомазание и Евхаристия; да стане така способен да съзрее във все по-дълбокото и радостно разбиране на Исус и едновременно с това да изпълнява ефикасно Евангелието в зората на третото хилядолетие. С голямо удоволствие ви предлагам в това послание едно размишление, което да ви придружава през тази година на подготовка, проверете спрямо него качеството на вашата вяра в Светия дух, намерете я отново, ако сте я загубили, подсилете я, ако е отслабнала, усещайте я като придружител на Отца и на сина Исус Христос, именно благодарение на незаменимото дело на Светия Дух. Никога не забравяйте, че Църквата, всъщност самото човечество, онова, което ви заобикаля и ви чака във вашето бъдеще, се надява много на вас младите, защото имате в себе си върховния дар на Отца, Духа на Исуса.


2. Обещанието на Светия Дух в Библията
Внимателното слушане на Божието слово относно тайната и делото на Светия Дух ни води към големи и стимулираши познания, които ще преразкажа в следните точки.
Малко преди своето възнесение, Исус казва на апостолите: „Ще изпратя върху вас онова, което моят Отец е обещал” (Лк 24,49). Това се осъществява в деня на Петдесетница, когато те са били събрани в молитва в Горницата с Дева Мария. Слизането на Светия Дух над зараждащата се Църква е било изпълнението на едно обещание от Бог, много по-древно, известено и подготвяно в Стария Завет.
Действително, още от първите страници Библията призовава Божия дух като един повей, “който се носеше над водата” (срв Бт 1,2) и уточнява, че Бог вдъхна в лицето на човека дихание за живот (срв Бт 2,7), давайки му така самия живот. След първородния грях, животворящият дух на Бог се проявява различни пъти в историята на човеците, издигайки пророци, за да насърчи избрания народ да се завърне към Бог и да спазва вярно заповедите. В известното видение на пророк Иезекиил, Бог оживява чрез своя дух Израелския народ, представен от “сухи кости” (срв Иез 37,1-14). Йоил пророчествува “изливане на духа” над целия народ, без изключение: “След туй, пише свещеният Автор, аз ще излея моя дух над всеки човек... също и над робите и над робините, в тези дни, ще излея моя дух” (3,1-2)
Когато се “изпълни времето” (срв. Гал 4,4) Ангелът Господен известява на Девицата от Назарет, че Светият Дух, “силата на Всевишния” ще слезе и ще я осени. Роденото от нея ще бъде свято и ще се нарече Син Божий (срв. 1,35). Според израза на пророк Исаия, Месия ще бъде този, над когото ще слезе Духът на Господа (срв 11,1-2; 42,1). Точно това пророчество Исус повтаря в началото на своята публична мисия в синагогата на Назарет: ”Дух Господен е върху Мене – казва той пред учудените присъстващи – затова ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година” (Лк 4,18-19; срв. Ис 61, 1-2). Обръщайки се към присъстващите, ще каже за самия себе си тези пророчески думи, потвърждавайки: “Днес се изпълни това писание, което чухте” (Лк 4,21). И още, преди своята смърт на кръста, щеше да извести на апостолите не веднъж идването на Светия Дух, “Утешителя”, чиято мисия ще бъде да му бъде свидетел и да подкрепя вярващите, учейки ги и водейки ги към всяка Истина (срв Йо 14,16-17.25-26; 16,13).

3.Петдесятница, отправна точка за мисията на Църквата
Вечерта в деня на своето възкресение Исус, явявайки се на апостолите, “духна над тях и им каза: „Приемете Духа Светаго” (Йн 20,22). С още по-голяма сила Светият Дух слиза над апостолите в деня на Петдесятница: “И внезапно –четем в Деянията на Апостолите – биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един над всекиго от тях” (ДА 2,2-3).
Светият Дух обновява вътрешно апостолите, като ги оизпълва със сила, която ги прави способни да вестят без страх: “Христос умря и възкръсна!”. Освободени от всякакъв страх, те започват да говорят ясно (срв. ДА 2,29; 4,13; 4,29.31). От уплашени рибари стават смели сеячи на Евангелието. Дори техните неприятели не успяват да разберат как така хора “безкнижни и прости човеци” (срв. ДА 4,13) са в състояние да покажат подобна смелост и да понасят с радост противоречията, страданията и преследванията. Нищо не и било в състояние да ги спре. На тези, които се опитват да им забранят да говорят, отговарят: “Ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули” (ДА 4,20). Така се ражда Църквата, която от деня на Петдесятница не престава да разпространява Благата вест “дори до край земя” (ДА 1,8).

4.Светият Дух, душа на Църквата и начало на единение
Но за да се разбере мисията на Църквата, трябва да се завърнем в Горницата, където учениците остават заедно (срв. Лк 24,49), молейки се заедно с Мария, “Майката”, в очакване на обещания Дух. От тази икона на зараждащата се Църква всяка християнска общност трябва постоянно да се вдъхновява. Плодовете на апостолите и на мисионерите, не са резултат предимно на мъдро разработвани и “ефикасни програми и пасторални методи”, тя е плод на непрестанната обща молитва (срв. Павел VІ, Апост.нас. Evangelii nuntiandi, 75). Освен това, ефикасността на мисията предполага общностите да бъдат единни, т.е. да имат “едно само сърце и една само душа” (срв. ДА 4,32) и да бъдат готови да свидетелстват любовта и радостта, която Светият Дух излива в сърцата на верните (срв. ДА 2,42). Божият раб Йоан Павел ІІ пише, че преди да бъде действие, мисията на Църквата е свидетелство и излъчване (срв. Енц. Redemptoris missino, 26). Така е било в началото на християнството, когато езичниците, пише Тертулиан, се кръщаваха, виждайки любовта, царяща между християните: “Виж – казват – как се обичат помежду си” (срв. Apologetico, 39


Завършвайки този бърз поглед над Словото Божие в Библията, ви каня да отбележите, че Светият Дух е най-големият дар на Бог за човека, следователно върховното свидетелство на неговата любов към нас, една любов, която се изразява конкретно като “да на живота”, който Бог желае за всяко свое създание. Това “да на живота” има своята пълна форма в Исус от Назарет и в неговата победа над злото посредством изкуплението. Във връзка с това да не забравяме никога, че Евангелието на Исус, именно по силата на Духа, не се свежда до една обикновена констатация, но желае да стане “благата вест за бедните, освобождение за затворниците, слепи да проглеждат...”. Това се случва в деня на Петдесятница, ставайки благодат и задача на Църквата към света, нейна приоритетна мисия.
Ние сме плодовете на тази мисия на Църквата по силата на Светия Дух. Ние носим вътре в себе си този печат на любовта на Отец в Исус Христос, който е Светият Дух. Никога да не го забравяме, защото Светият Дух не забравя никого и желае, посредством по-специално вас младежи, да насърчи в света вятъра и огъня на една нова Петдесятница.

5.Светият Дух “вътрешен Учител”
Скъпи младежи, и днес Светият Дух продължава да действа със сила в Църквата и неговите плодове са изобилни в мярката, в която сме готови да се отворим за неговата обновителна сила. Затова е важно всеки от нас да Го познае, да влезе във връзка с Него и да се остави да бъде воден от Него. Но тук възниква естествено въпроса: кой е за мен Светият Дух? Наистина, не са малко християните, за които Той продължава да бъде “големият непознат”. Ето защо, подготвяйки се за следващия Световен младежки ден, пожелах да ви поканя да задълбочите личното си познание за Светия Дух. В нашата изповед на вярата казваме: “Вярвам в Светия Дух, който е Господ и животворящ и произхожда от Отца и Сина” (Символ на вярата от Констанинополско-ниейския събор). Да, Светият Дух, Духът на любов на Отца и на Сина, е Извор на живота, който ни осветява, “защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий” (Рм 5,5). В същото време обаче не е достатъчно само да Го познаваме; необходимо е да Го приемем като водач на нашите души, като “вътрешен Учител”, който ни въвежда в триединната Тайна, защото Той само може да ни отвори за вярата и да ни позволи да я живеем всеки ден в пълнотата. Той ни подтиква към другите, разпалва в нас огъня на любовта, прави ни мисионери на Божието милосърдие.
Знам добре, че вие младежи носите в сърцето си голямо уважение и любов към Исус, че желаете да го срещнете и да разговаряте с Него. Не забравяйте, че именно пълнотата на Духа в нас свидетелства, представлява и гради нашата личност върху самата Личност на Исус разпънат и възкръснал. Нека тогава да станем близки на Светия Дух, за да бъдем такива и на Исус.

6.Тайнствата на Миропомазанието и на Евхаристията
Но – бихте казали – как можем да се оставим да бъдем осветени от Светия Дух и да растем в нашия духовен живот? Отговорът – знаете – е: може чрез Тайнствата, защото вярата расте и се засилва в нас благодарение на Тайнствата, преди всичко на тези от началото на християнския живот: Кръщение, Миропомазание и Евхаристия, които се допълват и са неделими (Катехизис на Католическата Църква, 1285). Тази истина за трите Тайнства, които са в основата на нашето съществуване на християни е може би пренебрегвана в живота на вярата от не малко християни, за които те са жестове извършени в миналото без реално отражение върху настоящето, като корени без жизнена лимфа. Случва се, че получавайки Миропомазанието, различни младежи се отдалечават от живота на вярата. Има също така младежи, които дори не получават това тайнство. Но именно чрез тайнствата на Кръщението, Миропомазанието, а след това като продължение, на Евхаристията, Светият Дух ни прави синове на Отца, братя на Исус, членове на неговата Църква, способни на истинско свидетелство на Евангелието, ползващи се от радостта на вярата.

Затова ви призовавам да се замислите върху това, което Ви пиша. Днес е особено важно да се проткрие тайнството на Миропомазанието и да се намери неговата стойност за нашето духовно израстване. Който е получил тайнствата на Кръщението и на миропомазанието да си припомни, че е станал храм на Светия Дух: Бог живее в него. Нека винаги да си спомня това и да направи така, че съкровището, което е в него да донесе плодове на святост. Който е кръстен, но още не е получил тайнството на миропомазанието, да се подгатви да го получи, знаейки, че така ще стане завършен християнин, тъй като миропомазанието усъвършенства кръщелната благодат. (Катехизис на Католическата Църква 1302-1304)


Миропомазанието ни дава специална сила, за да свидетелстваме и славим Бога с целия си живот (Рм 12,1); прави ни вътрешно съзнаващи нашата принадлежност към Църквата, „Тяло на Христа”, от което всички сме живи членове, солидарни едни с други (1 Кор. 12,12-25). Оставяйки се да бъдем водени от Духа, всеки кръстен може да даде своя принос към изграждането на Църквата, благодарение на харизмите, които Той дава тъй като „всекиму е дадено специлано проявление на Духа за общото благо”. (1 Кор 12,7) И когато Духа действа той отправя в душата своите плодове, които са „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание”. Сърдечно приканвам тези от вас, които още на се получили тайнството на миропомазанието, да се приготвят за неговото приемане, търсейки помощ от техните свещеници. Това е специална възможност за благодат, която Господ ви предлага:не я оставяйте да ви се изплъзне!


Тук бих искал да добавя няколко думи за Евхаристията. За да се расте в християнския живот, е нужно да се храним с тялото и кръвта на Христа: и наистина ние сме кръстени и миропомазани, за да участваме в Евхаристията (Катехизис на католическата Църква, 1322, Апостолическо насърчение Sacramentum caritatis) „Източник и връх „ на църковния живот, Евхаристията е едно постоянно възкресение, тъй като всеки път, когато честваме светата литургия, получаваме Светия дух, който ни свързва по-дълбоко с Христа и ни преобразява в него. Ако вие скъпи младежи, участвате често в евхаристичното честване, ако отделите част от времето си за обожаването на Светото причастие, на Източника на любов, който е Евхаристията, ще усетите с радост твърдото решение да посветите живота си на следването на Евангелието. В същото време ще усетите, че там, където не ни достигат силите, Светият дух ни преобразява, изпълва ни със своята сила и ни прави свидетели, изпълнени с мисионелрския жар на възкръсналия Христос.


7. Голямата нужда от мисия
Много младежи гледат на живота си с разбиране и си поставят много въпроси относно тяхното бъдеще. Те се питат притеснени: Как да намерим своето масто в един свят, изпълнен с многобройни и тежки несправедливости и страдания? Как да реагираме пред егоизма и насилието, когато ни се струва, че те побеждават? Как да дадем пълен смисъл на живота си? Какъв да бъде нашия принос, че плодовете на духа, които изброихме горе „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (6), да залеят този ранен и слаб свят, най-вече светът на младите? При какви условия животворящият Дух на първото създанние и най-вече на второто създание или на изкуплението може да стане новата душа на човечеството? Нека не забравяме, че колкото по-голям е Божият дар – и този на Духа на Исус е най-големият-толкова голяма е нуждата на света да го получи и затова голяма е мисията на Църквата да дава достоверно свидетелство за това. А вие, младежи, със Световната младежка креща по някакъв начин показвате желание да участвате в тази мисия. Затова скъпи приятели, държа да ви припомня някои истини, върху които да разсъждавате. Още веднъж ви повтарям, че само Христос може да запълни най-дълбоките желания на чавешкото сърце; само Той е способен да очовечи човечеството и да го води към неговото „обожествяване”. С мощта на Светия Дух той излива в нас Божията любов, която ни прави способни да обичаме ближния и готови да се поставим в негова служба. Светят Дух осветява, откривайки разпнатия и възкръснал Христос, показва ни пътя, за да станем подобни на него, за да бъдем „израз и инструмент на любовта, която струи от Него” (Енциклика Deus caritas est,33). И който се остави да бъде воден от Духа разбира, че да се поставиш в служба на Евангелието, не е една от многото възможности, защото предупреждава колко е спешно да се предава и на другите тази Блага вест. Както и да е, нека да го повторим, можем да бъдем свидетели на Христа, само ако се оставим да бъдем водени от Светия Дух, който е главният деятел на евангелизацията ( Evangeli nuntiandi, 75) и главен герой на мисията (Redemptoris hominis,21). Скъпи младежи, както много пъти настояваха моите предшественици Павел VІ и Йоан Павел ІІ, да се известява евангелието и да се свидетелства за вярата днес е повече от нужно. (Redemptoris missio, 21) Някои считат, че да представиш ценното съкровище на вярата на хората, които не я споделят означава да бъдеш нетолерантен към тях, но не е така, защото да се предлага Христос не значи той да бъде налаган. От друга страна преди повече от две хиляди години дванайсет апостоли са дали живота си, за да може Христос да бъде познаван и обичан. Оттогава Евангелието продължава да се разпространява през вековете благодарение на жени и мъже ,оживени от същия мисионерски жар. Освен това и днес има нужда ат ученици на Христа, които да не пестят време и енергия, за да служат на Евангелието. Има нужда от младежи, които да остяват в себе си да гори Божията любов, за да служат на Божията любов и щедро да отговорят на неговия непрестанен повик, както са направили много блажени и свети младежи от миналото и от времена, близки до нас. По особен начин ви уверявам, че Духа на Исус днес призовава вас младежите да бъдете носители на благата вест на Исус на вашите връстници. Несъмнената трудност на възрастните да се срещнат по разбираем и убеждаващ начин с младежките среди, може да бъде знак, с когото Духа се стреми да изведе вас младежите да се нагърбите с това. Вие познавате идеалите, езиците както и раните, очакванията заедно с желанието на вашите връстници да правят добро. Отваря се широкия свят на любовта, на работата, на учението, на очакването, на младежкото страдание. „Всеки един от вас да има смелостта да обещае на Светия Дух да доведе по един младеж на Исус Христос, по начина, по който счита за най-добър, знаейки, да „отговаряте с благост всекиму,който иска от вас сметка за вашата надежда.”


Но за да се получи тази цел, скъпи приятели, бъдете свети, бъдете мисионери, тъй като не може никога да се отдели светостта от мисията. Не се страхувайте да станете свети мисионери като св.Франциск Савери, който е обиколил далечния Изток, известявайки Благата вест до изчерпване на силите си или като Света Тереза на младенеца Исус, която бе мисионерка, въпреки че никога не бе напускала кармилската обител: и единият и другата са Покровители на мисиите. Бъдете готови да заложите живота си, за да осветите света с Христовата истина във всяко кътче на земята.


8. Да призовем една нова Петдесятница на света

Скъпи младежи, очаквам Ви многобройни през юли 2008 г. в Сидни. Това ще бъде възможност, дадена ни от провидението, за да почувстваме напълно силата на Светия дух. Елата многобройни, за да бъдете знак на надежда и ценна подкрепа за общностите на Църквата в Австралия, които се преготвят да ви посрещнат. За младежите в страната домакин ще бъде изключителна възможност да известяват красотата и радостта от Евангелието в едно доста секуларизирано общество. Австралия , както и цялата Океания, има нужда да преоткрие своити християнски корени. В постсинодалното Насърчение Ecclesia in Oceania, Йоан Павел ІІ пише „С мощта на Светия дух, Църквата в Океания се подготвя за една нова евангелизация на народите, които днес са гладни за Христа... новата евангелизация е приоритет за Църквата в Океания.”
Приканвам ви да отделяте време за молитвата и за вашата духовна формация, която в този последен етап на пътя ни води към ХХІІІ Световен младежки ден, за да може в Сидни да обновите вашите кръщелни обещания и обещанията на вашето миропомазание. Заедно ще призовем Светия Дух, молейки с доверие Бог за обновена Петдесетница, за Църквата и за човечеството от Третото хилядолетие.


Нека Мария, обединена в молитвата с апостолите в Горницата, ви придружава по време на тези месеци и изпроси за всички християнски младежи ново изливане на Светия дух, което да запали сърцата им. Помнете: Църквата ви има доверие! Ние, вашите пастири, по особен начин се молим да обичате и да правите все по-обичан Исус, както и и да го следвате вярно. С тези чувства Благославям всички Вас с голяма обич.
Лорендзаго, 20 юли 2007 г.
******


Нека да чуем експертния коментар относно посланието на Светия Отец на монс. Паоло Джулиети, отговарящ за душепастирската дейност с младежи в Италианската епископска конференция: RealAudioMP3


*********
Папата подчертава, че християнското съществуване е закоренено в опита на Духа, тоест че християнинът е най-вече един, който живее в Духа и в силата на Духа. Ако не се разбере, че християнинът живее в духа, в силата на Духа, ще бъде трудно да се разберат много неща и от християнския живот, както и мисионерския аспект. Папата, всъщност, води до корените на християнския опит и на християнската Църква. Светият Отец говори най-вече за Миропомазанието, но и за Кръщението и за Евхаристията, като изливане на Божията сила в живота на младежите- в живота на християните- който прави възможно дза се живее това, което иначе изглежда невъзможно. Папата отбелязва, че много младежи още не са миропомазани: Казвам ви, че важно да приеме това тайнство.”, но не за да се изпълнят формалностите, а защото това наистина е случай, чрез който християнинът получава печата на Духа в измерението на Христа, тоест вече може да живее като вярващ иначе не би успял.


Има ли обаче рецепта за преоиткриване на тайнствата?
Папата предлага нещо като план от четири етапа. Първият е да се разбере какво означава, кой е Светият Дух- това лице на Троицата- и после да се разбере по какъв начин действието на Светия Дух е основоположно за живота на християнина в Църквата. В това, мисля се включват не само катехистичните планове, но и опита, познаването на образи, на ситуации, когато наистина се докосва с ръка действието на Светия дух. След това казва: Светият дух е вътрешния двигател на всеки християнин, както и подтика, главният герой, субекта на мисията. Най-добрият начин за да подготвим младежите е да им кажем: Вижте, че младежите са важен ресурс за евангелизацията, за мисията към собствените се връстници, но и към възрастните.” Мисля, че тази съвест за самите себе си може наистина да помогне на младежите да се остяват да бъдат въвлечени, да дадат богатсвото на своята младост в тази църковна мисия.


Тази година на подготовка до Световната младежка среща предвижда различни иницативи. Какво е предвидила Църквата в Италия?
Ще се опитаме да предложим една ежедневна мисия-както подчертава Папата в посланието-да се разбере християнското съществуване, в моментите на учене, на работа, през свободното време, е предимно мисионерско. Мисля,че за да се подгатвим добре за Сидни трябва наесрозно да се вземе този път, да се заедйстват инициативи, които да ни учат да живеем по- съвестно и ефикасно мисионерското измерение на всекидневниевния живот.













All the contents on this site are copyrighted ©.