Монс.Бруно Форте коментира последните документи на Папа Бенедикт ХVІ

(18.07.07) - Последните документи на Папа Бенедикт ХVІ потвърждават значението на Втория Ватикански събор. Коментирайки документа за Католическата Църква, публикуван наскоро от Конгрегацията за Доктрина на вярата, монс.Бруно Форте, архиепископ на Киети-Васто заяви, че същият не представлява никаква икуменическа трудност. Напротив, поставя акцента върху смисъла на този Съборен документ:

**********
Този документ подчертава точно това, което казва Втория Ватикански събор, който говори - правейки разлика – за Църкви и църковни общности имайки предвид не католическите християнски общности. Тази употреба бе наложена от намерението на Събора да се разграничат онези общности, които запазиха характера на Църквата според католическата идея и следователно, запазиха свещенството в апостолската последователност и в Евхаристията, от онези общности, които понеже не запазиха същия този характер не могат да бъдат считани Църкви. Това разграничение цели да подпомогне икуменизма да се гради винаги в респект с другия. С други думи, различната идея за Църква, която имат общностите излезли от Реформата, прави така, че те самите – в своите документи подчертават тази разлика по отношение на Римокатолическата Църква. И следователно е правилно да се зачита това различно самосъзнание като се изразява и в различния език.

 
Още от началото на своя понтификат Бенедикт ХVІ набляга на икуменически диалог, основан на истината и на любовта. Този документ отговаря ли на тази визия?
Отговаря на диалога на истината, защото говори за основната разлика отнасяща се до концепцията за Църква, която не трябва в никакъв случай да бъде пренебрегвана. В противен случай би се стигнало до превръщането на икуменизма в един лесен и ненужен пацифизъм. Подчертава и значението на диалога на любовта, защото поде идеята на Lumen Gentium, т.е. че Църквата Една, Свята, Католическа и Апостолска, съществува в Католическата Църква водена от Светипетровия приемник и от епископите в единение с него. Това доктринално изяснение цели да ни припомни доводите поради които Вторият Ватикански събор предпочете твърдението “е”, вместо глагола “съществува”. Ако беше казано, че Църквата Една, Свята, Католическа и Апостолска “е” католическата Църква водена от Светипетровия приемник и от епископите в единение с него, би се потвърдила една идентичност изключваща от католическата общност всяка степен на единение, която днес действително присъства чрез средствата на благодатта.

 
В.В.Пр., вие подчертавате, че Папата се позовава на Втория Ватикански събор, докато някои критики говорят за един Бенедикт ХVІ, който иска да се върне назад след Втория Ватикански събор. Например, в Писмото до католиците в Китай, Папата не цитира документи преди Събора. Повърхностни ли са тези оценки?
Убеден съм в основата на твърденията, които прави Папа Бенедикт още от началото на своя понтификат, че посланието му към Църквите и света е в линия с Втория Ватикански събор. В този смисъл Папата подчерта това и в последните си документи. Това е така и в документа за използването на Месата на латински език според литургийника на Пий V, с което Папа Бенедикт ясно подчертава неоспоримото значение на Втория Ватикански събор и на Литургията обновена от него. В този документ не виждам никаква форма на отстъпление от Събора и който интерпретира този текст като противоречие или нарушение на Събора, не вижда истината и преди всичко би изпаднал в същата грешка направена от последователите на монс.Льофевр, когато отхвърлиха доктриналната автентичност на Втория Ватикански събор".
**********