Млади български творци дебютираха в Рим

За една седмица брега на Тибър в подножието на прочутия Кастел Сант Анджело бе сцена на българската култура и изкуство. Така от 7 до 13 юли римляни можаха да видят балетната „лаборатория” „Арабеск”, да чуят многогласовия кавал на Теодоси Спасов и се насладят за първи път на етноджаз спектакъла на Стоян Янкулов и Елица Тодорова. За първи път випуск бакалаври от Националната художествена академия имаха шанса да представят свои творчески идеи в една от световните столици на модата, както и младите таланти в живописта Жени Бозукова и Мария Делимаринова. Инициативата е плод на подписания в началото на годината договор между Областната администрация на Софийска област с ръководствата на Регион Лацио и община Рим, а реализацията бе постигната с активната дейност на г-жа Ани Илинчева – PR на Областната администрация, изключителната подкрепа на Министерството на културата и финансовата подкрепа на г-н Красимир Гергов.


Постановъчната и реализаторска работа на Седмицата на българската култура на брега на Тибър бе осъществена от дизайнерката Олга Босева и екип от „Пар Екселанс Ателие”, съорганизатор на събитието:


„Когато видях абсолвентите на дипломната им работа в Националната Академия си дадох сметка ,че те европейски са измерими и възможонсотта да ги доведа тука в Рим, където имат рядкия шанс да започнат своята кариера, ми си видя сериозно предизвикателство. Нещата, които показаха бяха много добре ушити, много добре измислени, много вдъхновени бих казала и на това място в Рим те стояха съвсем естествено. Всъщност, това беше класът на Мария Гемишева от Националната художествена академия, специалност мода. Интересното е че тези шест човека, които присъстваха, работейки в екип, представиха целия клас. Според мене това е един своеобразен успех въобще за специалността мода, тъй като бяха правени опити тя да се обособи трайно в България, в учебните заведения, известно време по същество в НАТФИЗ, след което се обособи в Академията и това до някаква степен е, така да се каже, първото сериозно излизане на клас мода и то в Рим. Това вече е предпоставка за много сериозна бъдеща работа. Имахме и предложения за сътрудничество, поради високия интерес към облеклото, защото това бяха дрехи направени по любими филми, като „Шоколад” и „Английският пациент”. Те носеха в себе си една елегантност, едно много високо ниво на изпълнение, с много изчистени конструкции и предизвикаха искрен интерес в римската публика.
 
Ние се спряхме и на младата художничка Мария Делимаринова, първо защото е млада и второ защото тя представя и галерия Минерва от София, което е едно изключително предизвикателство да поставяме тук българска съвременна живопис и пластика. Това предизвика сериозен интерес и имаме вече предложения за съвместна работа с някои римски галерии. В София, Галерията показва изключителен широк спектър от автори и реших че ще е много интересно да го поставиме тука в Рим, за да се съизмерим с авторите във Вечния Град.

 
Музиката, модата и живописа бяха обединени от огъня на факлите, който беше на брега на Тибър през цялото време, обозначавайки по този начин къде е България. В този ред на мисли не бива да забравяме и г-жа Ана Ташкова, която с чаша хубаво вино от "Вила Любимец " и "Вила Хисар" успя да създаде още по-приятен вкус и дух на цялото събитие. Всъщност, тези марки вина дебютираха в известна степен в Рим, но макар и млади те имат вече много награди от европейски престижни представяния.”


Може би един от най-неочакваните успехи донесе плажния шоу спектакъл на балетен Ансамбъл Reverset, ръководен от младата балерина в римската опера Ралица Кавалджиева, който представи модните облекла на студентите от Националната академия, както и ревюто на арт бижута ръчна изработка, дело на утвърдената млада дизайнерка Милка Александрова - Бучи:


„Аз съм ужасно щастлива, че можах да дойда до тук. Осъзнах, че това е била подсъзнателна мечта, която по някакъв начин съм следвала. Това което Рим ми даде, тъй като аз дойдох, за да ми даде Рим, а не аз да дам на него, беше енергията и новият творчески заряд, който сега притежавам, тръгвайки си от тук. Специално за Рим приготвих една колекция бижута, която предстоеше да бъде представена и всичко това беше чисто теоретично. Когато правех колекцията само имах усещане за този град, докато сега съм заредена от него. По-конкретно за колекцията мога да каже, че тя се състоеше от 40 прототипа бижута, създадени специално за събитието Рим-Портал. Интересното за мене беше приема на тази колекция след ревюто-спектакъл на плажа, който имаше за цел да изглежда като импровизация. Най-приятното от всичко беше, че бижутата ми и самият спектакъл се приеха изключително радушно и с приятни предложения за сътрудничество. Това за мене е показателно, че аз един вид като автор идвайки с абсолютно непоправеното си виждане за естетика и аксесоар, направих впечатление на хора, които живеят сред тази красота и история, и които на пръв поглед смятах за непостижими като усещане за естетика. Приятно ми е, че точно те са оценили моето изкуство.”


Но какво мислят организаторите на събието на римски терен? Жана Яковлева, Асоциация „Ла Фениче”:
„Фаткът, че сме на брега на река Тибър и пред нас е написано България и хората се спират, за да гледат щандовете с българско изкуство от картини до бижута и малко пластика, както и многото хора, туристи и италианци, и разбира се това невероятно модно ревю са достатъчни, за да кажа: „ние сме тук, ние сме в центъра на Рим и не мога да повярвам, че преди няколко години не можехме да мечтаеме за това. Това е началото на един мост, за да може до година, България още по-ярко и още по-силно да присъства в тези седмици, които римската община организира. Най–хубавото през тези дни беше, че тази Седмица не бе само за българи, а и за италианците, въобще за света. За да се опознае България, за да знаят кои сме точно ние и за да се възхищават на различните ни възможности”.


Иво Йонков, директор на Българския културен институт в Рим:
„Българският културен институт, както знаете се занимава преди всичко с обучение на оперни певци и това е основната му дейност, според волята на дарителя. След тази Седмица обаче съм доволен преди всичко от това, че Рим успя да види българска музика на световно ниво, която не е оперна. Искам да кажа, че в Рим да представящ българско изкуство е много скъпо нещо, и затова бих благодарил на Министерството на Културата не защото съм му служител, а защото поде идеята и я финансира. Тук се работи с много пари и по съвсем други стандарти. След тази Седмица обаче още по-вече съм убеден, че получихме един много добър практически и емперичен опит, който смятаме още на есен да използваме, тъй като тогава в Рим се провеждат така наречените „бели нощи”. От сега ще започнем да работиме, в тези „бели нощи” да бъде представена България по подобаващ начин, с художници, с музиканти, но да не забравяме, че основната дейност на българския Културен Институт в Рим винаги ще бъде да представя българската музика в Италия”.