Нов документ на Конгрегацията за доктрината на вярата изяснява някои въпроси относно Католическата църква

(11.07.2007) - Христовата църква съществува само в Католическата църква, доколкото само в нея присъстват елементите установени от самия Христос. Това се твърди в новият документ на Конгрегацията за доктрината на вярта, озаглавен „Отговори на въпроси, свързани с някои доктринални аспекти на Църквата”. Съдържанието е във формата на въпроси и отговори с цел „да се избегнат погрешни или опростени интерпретации” на някои решения и документи от Втория Ватикански събор относно натурата на Църквата. Документът съдържа пет въпроса и пет синтетични отговора, които дават яснота по материята. Повече за съдържанието на новия документ научаваме от архиепископ Анджело Амато, секретар на Конгрегацията за доктрината на вярата:


*********
„На първият въпрос, дали Втория Вселенски Ватикански събор е променил предшестващата го църковна доктрина, Конгрегацията отговаря, че Съборът не е имал такова желание, нито е направил промени, а само е развил, задълбочил и разширил доктрината на Църквата, което е потвърдено от Йоан ХХІІІ: „Съборът иска да предаде чистата и пълна католическа доктрина, без да я смали или изопачи”.


Вторият въпрос е централен в документа, тъй като засяга твърдението, според което Църквата на Христос съществува в Католическата църква:
Този въпрос предизвиква различни интерпретации, а не всички са носят последователността на съборната доктрина. Отговорът на Конгрегацията се позовава на самия Събор, който казва, че Христос е установил на земята една единствена Църква: „Тази Църква съществува в Католическата църква, управлявана от Свети Петровия приемник и от епископите в общение с Него”. Това съществуване (subsistit in) посочва иторическата приемственост и продължителност на всички елементи установени от Христос в Католическата църква в която конкретно се намира Христовата Църква на земята.


Защо Втория Ватикански Събор употребява израза същестувува (subsistit in), а не глаголната форма „е”?
Някои го тълкуват като радикална промяна в църковната доктрина, но всъщност израза, който потвърждава пълната идентичност на Христовата църква с Католическата църква, не променя църковната доктрина. Той изразява обаче, по-ясно че извън този съюз няма църковна празнота, а по-скоро „многобройни елементи на освещението и истината” и като „истински дарове на Църквата на Христос подтикват към католическото единение”.


Отговорите в документа имат ясно очертан икуменически характер и затова четвъртия въпрос е: „Защо Вторият Ватикански събор избира определението „Църкви”, назовавайки източните църкви, които са отделени от пълното общение с Католическата църква?
Отговорът на Конгрегацията се позовава на съборния декрет за икуменизма: „Тъй като тези Църкви, въпреки разделени, имат истински тайнства и най-вече Свещенството и Евхаристията по силата на апостолическата приемственост, и поради което остават тясно свързани с нас, заслужават званието „особени или локални Църкви” и затова са наричани Братски църкви на особените Католически църкви”. Трябва да се поясни, допълва арх. Амато, че общението с Католическата църква, чийто върховен и видим глава е Римския епископ и Свети Петров наследник, не представлява външен елемент на особените Църкви, а един от техните вътрешно учредителни принципи. Затова особените Църкви към които принадлежат почитаемите християнски общности от Изтока, усещат тази липса.


Последният въпрос гласи: Защо текстовете от Събора и последвалите го документи не присъждат званието „Църква” на християнските общности родени от Реформата през 16в.?
Все още раната е много дълбока. Появили се след повече от хилядогодишната католическа традиция, тези общности не съхраняват апостолическата приемственост в реда на Тайнствата, лишавайки се по този начин от един съществен и изграждащ елемент на самата Църква. Поради липсата на свещеническото служение, тези общности не са сахранили автентичността и същността на Евхаристичната тайна. Затова, според католическата доктрина, не могат да бъдат наричани „Църкви” в този смисъл.


Архиепископ Амато определя, че от новия документ могат да се направят следните заключения:
На първо място, че има последователност между традиционната съборна доктрина и постсъборните документи, което говори за хармония и все по-ясното разбиране на уникалността и цялостта на католическата доктрина.


На второ място, въпреки разделенията, единствената Христова църква съществува в историята на Католическата църква. Затова няма да бъде коректно твърдението, че днес Църквата на Христос не съществува на никое място или пък че би съществувала само в едно бъдещо събиране или риунификация на различните Братски църкви, насърчавани от диалога. С израза „съществува” Втория Ватикански събор изразява уникалността, а не умножимостта на Христовата Църква: Църквата съществува като уникален субект в исторческата реалност.

На трето място, идентификацията на Христовата църква с Католическата църква не трябва да се разбира сякаш извън нея има „църковна празнота”, от момента в който разделените църкви и църковни общности имат важни църковни елементи.


Архиепископ Амато завършва с уверението, „че новият документ е принос за укрепване на икуменическия диалог, който освен откритостта на събеседващите, трябва да съхранява идентичността на католическата вяра. Само по такъв начин може да се достигне единението между всички християни, като „едно стадо с един Пастир” и се излекуват раните, които все още пречат на Католическата църква за пълната реализация на нейната универсалност в историята”.