Писмо на Папата до китайските католици: вярност към Христос и Светипетровия приемник
и диалог с правителството. 24 май е обявен за Молитвен ден за Църквата в Китай
(30.06.2007) - Днес бе публикувано дългоочакваното папско писмо до католическата общност
в Китай. Папският документ, с обем 56 страници и разделено на 20 параграфа, съдържа
ориентири за живота на Църквата и евангелизацията в Китай, като отговор на многобройните
молби към Светия Престол, отправени през последните няколко години. Във ватиканска
нота се подчертава, че „папското писмо засяга изключително църковни въпроси” и „няма
характер на политически документ”, „нито пък е обвинителен акт срещу правителствените
власти, въпреки че не могат да бъдат пренебрегнати известните трудности, които Църквата
в Китай трябва да посреща всекидневно”. Именно тези проблематики, пояснява ватиканското
комюнике, са били анализирани от специална Комисия. Припомня се също, че на 19 и 20
януари във Ватикана бе проведена среща с участието на различни китайски църковни представители,
а последвалия документ е подписан от Бенедикт ХVІ на 27 май, Петдесятница. В писмото
Папата обявява и специален Молитвен ден за Църквата в Китай, чиято дата е 24 май.
В
писмото Бенедикт ХVІ изразява преди всичко своята „братска близост”, уверявайки китайските
католици, че имат постоянно присъствие в неговото сърце. Още в първите редове Бенедикт
ХVІ изразява своята „жива радост за верността на китайските католици към Христос и
Църквата”, понякога „заплатена с цената на тежки страдания” и засвидетелствана в
„действително трудни условия”. Светия Отец приканва китайските верни към „диалог,
разрирателство и прошка, когато това е необходимо”, както и към „уважителен и конструктивен
диалог с правителството”. Бенедикт ХVІ изразява високата си оценка за постигнатия
икономически и социален прогрес в Китай, като отбелязва интереса на една част от
китайци, специално младежите, към „духовното измерение”. От друга страна посочва и
„тендециите за материализъм и хедонизъм”. Папата призовава Католическата Църква в
Китай „да свидетелства Христос и гледа напред с надежда”, имайки за мярка Евангелието
при посрещането на новите предизвикателства.
В писмото Папата отправя и
специално послание към гражданските власти в Китай, като изтъква, че Светия Престол
отново потвърждава своята готовност за диалог и подчертава, че няма намерението да
се намесва във вътрешните работи на политическите власти. ”Китай трябва да знае –
пише Папата в писмото – че Католическата църква още веднъж предлага своето скромно
и безкористно служение, според нейните компетентности, за благото на китайските католици
и на всички жители в страната”.
Бенедикт ХVІ изтъква и позицията на Светия
Престол по въпроса за религиозната свобода. „Разрешаването на съществуващите проблеми
– пише Папата в 4 параграф - не може да се осъществи в условията на постоянен кофликт
с законните граждански власти; задено с това не може да се приеме отстъпването, когато
същите власти несправедливо се намесват в областта на вярата и църковната дисциплина”.
Папата настоява държавата да гарантира на гражданите католици в Китай „свободното
упражняване на вероизповеданието и зачитането на истинската религиозна свобода”. От
името на цялата Католическа църква, Светия Престол изразява надеждата за намирането
на „пространство за диалог с властите в Пекин, за да могат да бъдат преодоляни неразбирателствата
от миналото и се работи заедно за общото благо на китайския народ".
Бенедикт
ХVІ специално се спира на т.н. Патриотична Църква в Китай, като я нарича „държавна
институция, чужда на църковната структура, имаща претенциите да се налага над епископите
и да ръководи църковната общност”. Декларираните от нея принципи на независимост,
автономност, самоуправление и църковна администрация са несъвместими с църковната
доктрина и освен това „причинява разделения между клир и верни”.
В параграфите
8 и 9 Бенедикт ХVІ обръща внимание на условията за дейността на епископите, като зясага
деликатната тема за епископите ръкоположения, които нарича „основоположен елемент
в упражняването на правото на религиозна свобода”. Потвърждава се, че номинацията
на епископите касае Папата, като „гаранция за църковното единение” и затова „едно
незаконно ръкоположение представлява болезнена рана за църковната общност”. Бенедикт
ХVІ изразява пожелание да бъде постигнато споразумение с правителството за разрешаване
на въпросите, касаещи избора на кандидати, обявяването на номинацията инейното признаване
от страна на гражданските власти”.
Останалата част от папското писмо е
посветена на Ориентировъчните точки в пасторалния живот на Църквата. Папата поставя
акцент на формирането на миряните, ролята на семейството и призванието на католиците
в Китай да бъдат мисионери и свидетели на Евангелието и Христос.