Папата обезпокоен от обстановката в Близкият Изток. Апел за братска помощ към християните в региона

(21.06.2007) - Мирът в Близкият Изток трябва да бъде възвърнат, а региона освободен от смъртта, религиозната, културната, историческата и географската дискриминация бе апелът на Бенедикт ХVІ, който тази сутрин прие на аудиенция участниците от семестриалната асамблея на Съюза на хуманитарните агенции в помощ на Източните Църкви (R.O.AC.O). По-специално Папата подчерта, че Църквата в Ирак претърпява „истинско мъченичество в името Христово”:


„Заедно с всички вас, които сте в общение с всички християнски църкви и общности, но и заедно с всички почитащи Божието име и с хората с добра воля, отново чукам по вратата на Божието сърце, Създател и Небесен Отец, за да изпрося с безгранична вяра дара на мира. Чукам по вратата на имащите специфична отговорност, за да поемат своята част в сериозния дълг да се гарантира мира за всички, освобождавайки го от смъртната болест на религиозната, културната, историческата и географска дискриминация”.

Папата потвърди още веднъж присъствието на Светата замя, Ирак и Ливан в молитвите и действията на Свети Петровия престол и цялата Църква и призова Конрегацията за Източните църкви и нейните хуманитарни организации „да потвърдят същото внимание” и окажат своята помощ на християнските общности в този регион, за да почувстват „утехата от църковното братство”. Една помощ, отвъд „индивуалното ръководство”, за да се гарантира „нейната редовност и справедливо разпределение”. Бенедикт ХVІ изрази съболезнованията си за „варварското убийство на един свещеник и трима дякони, извършено в Ирак след неделната литургия на 3 юни:


„С обич и възхищение Църквата придружава всички нейни чеда и ги подкрепя в този час на истинско мъченичество в името на Христос”.

 
Братска прегръдка и за вярващите по Светата земя и Турция. Бенедикт ХVІ още веднъж подчерта необходимостта от диалог, като поясни, че „необратимостта на икуменическия избор” , както и „ неотложността на междурелигиозния избор” са подхранвани от църковното милосърдие. Само по този начин диалога може да бъде стимулиран и бъдат разкрити нови хоризонти. Бенедик ХVІ допълни, че от своя страна милосърдната дейност трябва да се развива според „тайната на евхаристичната любов”, която е "гаранция за истинността на нашето дарение”.