Институционална и междуличностна комуникация. Модел на мрежата

Комуникационният процес се разгръща в по-точна форма в срещата на комуникацията като институционално явление и като междуличностно явление. И наистина, в сегашното положение, на институционално ниво се появява с все по-голяма яснота нуждата от комуникация, и вследствие на това се увеличават пресцентровете на държавните учреждения, както и на частните. Всяка структура, била тя голяма или малка, всяка фирма или има собсвен пресцентър или се обръща към специализирана агенция или към отделни професионалисти, които да се погрижат за външния образ на институцията. Това явление не винаги съответства на по-големи познания в медийната област, но все пак показва как нуждата да имаш добър образ пред другите е станала неизбежна за тези, които се интересуват от общественото мнение.


Не става ясно обаче защо това не важи и за институциите от католическия свят. Не като отстъпване пред някаква мода, а като способност да се види един „знак на времето”: хората от нашата епоха имат нужда от видими знаци, имат нужда да бъдат „хванати” във вихъра на информацията, която изпълва нашите дни. И ако „добрите новини” не намират голямо пространство в масмедиите, които са претъпкани с черни хроники и клюкарски информации, защото те „се продават”, се усеща все по-голямата нужда от послания на надежда и на отваряне, от положителни послания. Във вечната борба между доброто и злото, преставляваща един конфликт вътре в самите общества, както и в самите личности, добрите институции трябва да излизат напред, да се представят, да имат свой собсвен институционален образ.


И затова нуждата от институционална комуникация става от изключителна важност: трябва да ни има, да се показваме, да привличаме чрез прозорливи действия за разпространение на дейността ни, за да привлечем младите и не толкова млади с предложения, които имат дълбок смисъл. Една модерна енория избира трудния път по стъпките на комуникацията, за да известява спасителното послание, предназначено за всички.


Комуникацията е интегрална част от нашия начин на представяне, докато Евангелието само по себе си представлява комуникативен факт, който не може да остане затворен в рамките на нашите общности. И дори в случай, че посланието остане неразбрано или бъде зле интерпретирано, преиначено за политически или нечисти цели, не трябва да се страхуваме, защото това все пак ни дава възможност отново да се намесим, да уточним, да предложим пак посланието.


Освен това, отново, в един свят, в който комуникационните субекти имат икономическа сила и следователно средства и могат да избират кои информации да предават и да разпространяват, за да влияят върху общественото мнение и да го контролират, защо да не застанем на същото ниво, опитвайки се да формираме по друг начин общественото мнение, което по своята същност би трябвало да е по-близо до ценностите.


Това е друг начин на прилагане на модела на мрежата: освен видимата структура на енорията или на седалището на асоциацията или на епархията, нейната територия представлява разнообразно множество от различни структури: католически училища, манастири, движения, групи от хора, които се събират вкъщи, за да се молят... и всички заедно могат да участват в един комуникационен процес, който да бъде алтернатива спрямо „силната власт на масмедиите”.


Да бъдеш комуникатор означава да станеш комуникатор, да имаш и личностните психологически характеристики и опит, но и да знаеш основните правила на комуникацията. А едно от тях, общият знаменател, който е в дъното на процеса е, че абсолютно всичко е комуникация и така аз винаги трябва да си задавам въпроса кое послание предавам сега и кое послание приема този, който ме слуша.


Какво можем да направим
Комуникацията е процес, който се основава на нуждата от информация и на възможността за обратна връзка. Когато имаш достъп до повече информация, ставаш по-компетентен и правейки обратна връзка се създава диалог, който прави съпричастни хората и ги променя. Така всички участници стават главни герои и актьори в диалога. Но преди всичко нещата трябва да бъдат много добре премислени.


Не се създава Интернет страница на енорията или на епархията, ако не се обновява редовно, или ако не включва различните групи, съставляващи енорията, или ако този проект не обхваща възможно най-голям брой хора, с ясни механизми за консултация и взимане на решения.

Не се прави енорийско радио, за да бъде управлявано вертикално и то от този, който го е създал.

Не се издава вестник на енорията, на епархията или на групата, за да се покаже на другите колко хубави идеи имаме и колко много правим, без да поканим и другите да се включат.

 
Казано по друг начин: всичко може да се прави за самите нас или за малката група, която го проектира и изпълнява, но става дума за непродуктивни дейности, които не създават диалог и общение, а се налагат като мода, за да се покаже на другите едно привидно богатство, което обаче крие голяма липса на ценности.