Христиняското семесйтво, като Блага вест

Християнското семейство като блага вест – 46

От 22 до 26 януари 2003 г. в Манила се проведе ІV-та Световна среща на семействата, организирана от Папския съвет за семейството, който провежда тези срещи на всеки три години. През 1994 г. в Рим бе дадено началото с първата среща имаща за тема: “Семейството, сърцевина на цивилизацията на любовта”. Втората се проведе в Рио де Жанейро през 1997 г. с тема: “Семейството, дар и ангажимент: надежда за човечеството”. Третата среща съвпадна с Големия юбилей през 2000 г. в Рим и бе посветена на: “Децата: пролет на семейството и на обществото”. Днес в рубриката за християнина и предизвикателствата на новото хилядолетие ще се спрем по-подробно на Четвъртата среща, състояла се в Манила, Филипините, и вдъхновявана от темата”Християнското семейство: една блага вест за третото хилядолетие”.
В тази среща Папа ЙПІІ не взе участие, но семействата от целия свят дошли в тази азиатска страна, една крепост на католическата вяра, можеха да разчитат на неговото присъствие. Организаторите бяха осигурили директна телевизионна връзка, която позволи на ЙПІІ да вземе участие в празника и свидетелствата на площад Рицал Парк и да отправи към присъстващите едно програмно послание. Голямото църковно събитие бе предшествано от теологично-пасторален конгрес, пак на темата за семейството като блага вест. В светлината на Евангелието и на евангелизацията в последствие, бяха обсъдени многобройни проблеми засягащи брака и идентичността на семейството и на живота, особено на още неродения и този в последния стадий. Докладчиците се спряха на етични проблеми повдигнати от изкуственото оплождане, от клонирането, от генетичните опити, както и от тези засягащи свободно съжителстващите и хомосексуалните двойки, които искат признаване и правото да осиновяват деца. Участниците в конгреса не пропуснаха да изтъкнат обаче голямата надежда, която е пред очите на всички, т.е. днес многобройни семейства приемат Евангелието, обновяват се непрекъснато и стават евангелизатори, носят извън своите семейства, в обществото ферментите на благата вест.
Темата на ІV-та среща имаше мисионерско вдъхновение, т.е. разглеждаше семейството като средство за евангелизация. Изяснена бе актуалната ситуация на семейната общност и как тя, веднъж вече евангелизирана, може да стане евангелизатор; и от блага вест да стане също и предимно радостна вест, която обновява всеки ден съществуването на членовете на едно семейно огнище, носейки надежда там, където цари отчаянието, любов, където има омраза, спасение, където всичко изглежда загубено.
И семейство, което живее драмата на собствените членове носители на физически и умствени увреждания, живее действителността на благата вест, когато е утешавано и подкрепяно от практическа гледна точка, особено в най-трудните моменти. На конгреса бе подчертано, че този проблем не трябва да остава затворен в домашните стени, а трябва да засегне и обществото и всички които носят морална и организационна отговорност. Наблегна се на факта, че трябва да се има предвид, че всеки човек, дори и този засегнат от тежки недъзи, носи винаги в себе си образа и подобието на Бог, от което извира ненакърнимото право да бъде признат в достойнството на Божи син: нашият хуманизъм – бе подчертано – прогресира в мярката, в която това достойнство е все повече признавано на всяка личност. Всяка позиция или действие, което прави опита да изключи, защото са недъгави, някои човешки същества от категорията на тези, които заслужават респект, представлява едно завръщане към варварството.
Бе подчертана и необходимостта от семейния катехизис, изпъкващ с особена сила при определени ситуации, трудни и тревожни, които Църквата за съжаление регистрира в различни места; например там, където едно анти-религиозно законодателство претендира да ограничи възпитанието във вярата; там, където едно разпространено неверие или секуларизъм правят практически невъзможно едно истинско духовно израстване и т.н. В тези случаи домашната църква остава единствената среда, в която децата и младежите могат да получат елементите на първия катехизис. По същата причина семейството е призвано да бъде един светъл знак за присъствието на Христос и на неговата любов също и към далечните, към семействата които още не вярват и към самите християнски семейства, които не живеят в съответствие с получената вяра.
Евангелският дух, който семействата са призвани да свидетелстват пред света, изисква всеотдайност към другите, разбирателство, толерантност, прошка и помирение. Очевидно е как егоизмът, несъгласието, напрежението и конфликтите накърняват понякога дори и смъртоносно домашната общност: от тук многобройните и драматични форми на разделения във всекидневния живот. Поради тази причина, всяко семейство е призвано да свидетелства необходимостта от помирение, т.е. от единение.
Съдържанието на евангелието на семейството трябва да бъде търсено всекидневно и преди всичко вътре в самата семейна действителност. Всяко семейство живее вътре в себе си своето евангелие, своята история на спасението като домашна църква. Например съпрузите изживяват преселението когато напускат своите семейства за да формират едно ново; живеят своя преход в пустинята с неговите изпитания, когато се приемат един друг със своите ограничения и си прощават; живеят тайната на Рождеството когато приемат с любов децата; живеят Христовата Пасха когато умират за собствения егоизъм и възкръсват за един нов живот на прошката и на радостта( живеят Петдесетница когато правят от своя дом едно огнище на гостоприемство и на диалог; продължават неделната Евхаристия, когато правят от своята трапеза един знак на братско споделяне.
Когато християнското семейство живее по този начин, то е наистина една блага вест, едно евангелие за мъжете и за жените от третото хилядолетие. ()