Младежите и семейството

Младежите и семейството – 47
Последните статистически сведения за младежите потвърждават централното място на семейството в техния живот. Днес в седмичната рубрика за християнина и предизвикателствата на новото хилядолетие ще спрем внимание именно на младежите и на семейството. Цифрите сочат, че почти 86% от младите хора считат семейството за най-важното нещо в своя живот, а 84% са склонни да сключат брак. Заедно със семейството, действителността на чувствата е най-богатото съществено измерение за удовлетворенията. Обаче в това има нещо проблематично, което съжителства дълбоко в сърцето на младежите: една голяма несигурност и усещането, че са сами. Това душевно състояние не им позволява да градят трайните връзки, върху които да положат собственото съществуване. Идеята за една трайна любов става все повече анахронична. Несигурността в бъдещето стават една черта от живота, подложен на непрестанни промени. От тук се ражда недостатъчната готовност на младежите да напускат собственото семейно ядро, не винаги поради обективни трудности, а по-често поради субективните причини на утилитаризма и на изгодата. Наистина, става въпрос по-скоро за един избор, отколкото за принуда. А това се случва и защото в дома на родителите младежите се радват на широка свобода, те не срещат пречки нито за собствения социален живот, нито за този на чувствата. Много пъти те срещат съучастието на родителите, които понякога насърчават децата да бъдат независими по този начин.
Но отлагането на решението да се оженят направи да бъдат предхождани сексуалните връзки и забави свързването между сексуалността и връзката на любов. Една такава връзка, без бъдеща перспектива, прави етически приемлива дори една повърхностна сексуална връзка. Жените засилват елементите свързани със способността за чувствена удовлетвореност. Предпочитат форми на връзки по-богати чувствено, но и по-несигурни и неустойчиви.
В присъствието на този род връзки между младежите, бракът, въпреки че е виждан като ситуация, в която може най-добре да се изрази чувствената връзка, не е живян като нещо окончателно, а е обгърнат от известна временност.
Наистина, семейството вече не изглежда като обща цел, върху която да се влагат най-добрите ресурси на собственото съществуване, а като едно съжителство, което не трябва да нарушава твърде личните програми, които по-скоро стоят извън семейната действителност. Дори и заради това младата двойка не стига лесно до избора да има дете, защото би било една пречка, защото би налагало отричания и лишения.
Родителите и възпитателите не могат повече да бъдат свидетели на тази форма на отклонение, без да се чувстват въвлечени в тяхната подкрепа и обновление.Младежите вече са свикнали да се отклоняват от правия път, защото вече не намират кой да ги придружава в критичните преходи на техния живот и да им помага да откриват и да изминават по-трудните пътища на една култура във връзките и в проектите, които изискват едно истинско стажуване. Има нужда от водачи експерти, които да умеят да прилагат стратегии, за да подкрепят неустойчивостта на младежите и да отварят живота им към хоризонтите на новото и на отговорността по отношение съществуването собственото и това на другите. ()