Бенедикт ХVІ по стъпките на Св.Франциск. От „града на мира” и диалога Папата отправи нов апел за мир в Близкия Изток

(17.06.2007) - Асизи, градът на Св.Франциск, чества VІІІ – то столетие от обръщането на младия Франциск към вярата, станало начало на едно силно послание към човешкото съществувание, което остава винаги актуално. Папа Бенедикт ХVІ подчерта юбилея с посещението си, възкресявайки духовното израстване на младия Фринциск до срещата му с Исус. Рано сутринта папският хеликоптер се приземи на спортната площадка Ривоторто, където Папата бе посрещнат от апостолическия нунций в Италия, монс. Джузепе Бертело, местни граждански и църковни представители, както и от италианския премиер Романо Проди. Посрещнат с празничен камбанен звън пред базиликата на Светеца, Бенедикт ХVІ отслужи тържествена евхаристична литургия, а след това се поклони пред гроба на Св.Франциск. В проповедта си той спомена Световната молитвена среща за мир, проведена пез 1986г. по „пророческата интуиция” на неговия предшественик Йоан Павел ІІ. Пред италианския премиер, църковни и граждански представители и хиляди верни, от „града на мира”, Папата отправи нов апел за мир в Близкия Изток:


*********
„Изразяваме нашето духовно съпричастие към всички онези, които плачат, страдат и умират поради войната с нейните драматични последствия във всяка една част на света”, каза Папата и конкретно назова „толкова обичаната от Св.Франциск” Света Земя, Ирак, Ливан и целия близко-източен регион. „От дълго време населението в тези страни познава ужасите от сраженията, тероризма, сляпото насилие, илюзията, че конфликтите могат да бъдат разрешени със сила, отказа да се чуят съображенията на другия и се признае неговото право”.


По време на литургията, отслужена на площада пред базиликата под лъчите на жаркото слънце, Бенедикт ХVІ неколкократно се позова на „духа на Асизи” – един от новите термини на Църквата, навлязъл след историческата среща между представителите на християнските конфесии и представителите на другите религии, който продължава да се разпространява в света, в противовес на „духа на насилието” и използването на религията, като претекст. „Асизи – изтъкна Бенедикт ХVІ позовавйки се на духовното поучение на Св.Франциск - ни казва, че собствените религиозни убеждения могат да бъдат изразени с уважение към другия, чрез диалога и лично участие в изграждането на мира. Живота и посланието на Светеца от Асизи се опират на Исус и са отрицание на религиозното безразличие, което няма нищо общо с истинския междурелигиозен диалог”.


Основната тема проповедта на Папата бе обръщането, обяснено чрез фигурите на Давид от Стария Завет, Франциск Асизки и Апостол Павел. „Човекът в своето измерение е велик и малък – отбеляза Папата: „голям, тъй като е образ и подобие на Бога и е предмет на Неговата любов, и малък, защото може погрешно да използва свободата, неговата голяма привилегия, за да стигне до противопоставянето срещу своя Създател”. Човешките грехове, за които дори самият Франциск признава, Папата нарече „схващане за живота, центрирано върху самия себе си в преследване на илюзорни мечти за земна слава”. До момента в който започва пътя на „обръщането, озарено от Божията благодат и любов", както при Св.Франциск, отдал живота си за милосърдни дела и в помощ на прокажените. Бенедикт ХVІ нарече този момент „преминаване от горчивината към сладостта” и „от тъгата към радостта”. „Човекът изразява своята природа и своята пълна реализация – обобщи Папата - чрез мярката с която живее с Бог, признавйки Го и обичайки Го чрез отношението си към ближните”.


За да поясни „динамизма на истинското обръщане”, Папата си послужи с конкретния пример от днешното евангелско четиво, разказващо за грешницата, спечелила Любовта на Христос. „Милосърдието на Христос не се изразява изолирано от моралния закон. За Исус, доброто е добро, а злото е зло. Милосърдието не променя отличителните белези на греха, а го изгаря с огъня на любовта. Този пречистващ и оздравителен ефект може да се осъществи, ако в човека има съответствие с любовта, която предполага признаване на Божия закон, истинското покаяние и желанието за нов живот”.


Накрая Папата посочи, че именно този „избор да се живее Евангелието в ежедневния живот” , направен от Св.Франциск, е пример за съвременните християни, който могат да изживеят в „духа на Асизи” и посрещнат с него големите предизвикатества на нашето време, като мира, опазването на природата и насърчаване на диалога между хора и религии.